Папата: общество без деца е депресирано общество

Децата са дар Божи за семейството, обществото и света. Но ако едно общество, не почита родителите, тогава то  е общество което загубило своята чест и е осъдено да се изпълни с безчувствени и алчни младежи. Също и общество, което не обича да бъде заобиколено от деца, като ги смята за безпокойство, тежест и опасност, е депресирано общество. Това са някои от мислите на  Папа Франциск от катехистичната му беседа на генералната аудиенция, която провежда всяка сряда във Ватикана. Папата продължи цикъла за семейството, като се спря на темата за децата.

Катехистичното размишление на Папата започна с картина на пророк Исай: „Те всички се събират, идат при теб; твоите синове отдалеч идат, и твоите дъщери на ръце се носят. Тогава ще видиш, и ще се зарадва сърцето ти“ (Ис. 60, 4-5). „Това е прекрасна картина на щастието между родители и деца, които заедно вървят към свободно и миро бъдеще след лишения и разделения, далеч от родината - каза Папата. Съществува тясна връзка между надеждата на един народ и хармонията между поколенията“.

Децата са дар
„Радостта на децата кара сърцата на родителите да трептят и разкрива бъдещето – продължи Папа Бергольо. Децата са радост за семейството и обществото, а не проблем на възпроизводителната биология, нито  пък един от многото начини да се реализират. Децата са дар. Всеки е уникален и неповторим и същевременно неразривно свързан със своите корени. Да си син или дъщеря, според Божия промисъл, означава да носиш паметта и надеждата на една любов, осъществена именно давайки живот на друго човешко същество, оригинално и ново“.

За родителите това е различно, допълни Папата, разказвайки един спомен от неговото семейство: „Бяхме пет деца, а когато питаха майка ни кое е твоето любимо дете, тя отговаряше:  Имам пет деца, като пръстите на ръката ми. Всички са различни, но са мои“. Такова е семейството! Различни деца, но всички са твои деца“.

Децата са обичани преди да се появят на света
„Едно дете се обича не защото е хубаво или за нещо друго, а защото е твое дете! Не защото мисли като мен или въплъщава моите желания. Детето е създаден от нас живот, но предназначен за него, за неговото добро, за благото на семейството, обществото и цялото човечество. От тука идва дълбочината на човешкия опит да си син или дъщеря, което ни позволява да открием безвъзмездната любов, която не престава да ни удивява. Това е красотата че сме обичани преди това: децата са обичани преди да се появят. Колко пъти срещам бременни майки, които искат да благословя техните деца…защото са обичани преди да се появят на света. Това е безвъзмездната любов. Децата са обичани преди, както Бог ни обича преди нас. Те са обичани преди да направят нещо, което заслужават, преди да започнат да говорят или да мислят, преди да се появят на света!“.

„Да сме деца е главното условие, за да познаем Божията любов, който е първоизточника на това истинско чудо – подчерта Папа Франциск. В душата на всяко дете, колкото и да е крехко, Бог слага печата на тази любов, която е основата на неговото лично достойнство, което никой и нищо не може да разруши“.

Децата трябва да растат смели
„Днес за децата е по-трудно да си представят своето бъдеще. Както споменах в предишния катехизис – припомни Папата, може би бащите са отстъпили и децата са станали по-несигурни да вървят напред. За добрите отношения между поколенията можем да се поучим от нашия небесен Отец, който оставя всеки свободен, но никога не ни оставя сами. Ако сгрешим, Той продължава търпеливо да ни следва без да намалява любовта си към нас. Небесният Отец не отстъпва в своята любов към нас! Винаги ни следва, защото иска неговите чеда да се смели и да извървят своите стъпки наред“. От своя страна, допълни Папата, „децата не трябва да се страхуват от задължението да изграждат един нов свят; съвсем правилно искат по-добър свят отколкото са получили! Но това трябва да става без арогантност и надменност. На децата трябва да се признае стойността, а родителите винаги да се почитат“.

Общество, което смята децата за тежест е депресирано
„Четвъртата Божия заповед иска от децата – всички сме такива – да почитат бащата и майката (Изх. 20,12). Тя е предшествана от заповеди, засягащи самия Бог. Тази заповед съдържа нещо свято и божествено, нещо което е корен на всичко друго, засагящо зачитането между хората. Към библейската формулировка на тази заповед се допълва: « Почитай баща си и майка си, за да живееш дълго на земята, която Господ, Бог твой, ти дава». Връзката между поколенияте е гаранция за бъдещето и гаранция за една наистина човешка история. Общество, което не почита родителите е общество което е загубило своята чест . То е осъдено да се изпълни с безчувствени и алчни младежи. Също така скъперническо общество, което не обича да бъде заобиколено от деца, като ги смята за безпокойство, тежест и опасност, е депресирано общество».

Отговорността на поколенията
«Нека си помислим за много депресирани общества в Европа, които не желаят деца, а индекса на раждаемостта не достига до един процент. Защо? Всеки може да помисли и отговори. Ако на едно многодетно семейство се гледа като на тежест, тогава нещо не е в ред! Поколенията трябва да бъдат отговорни, както ни учи енцикликата на блажен Павел VI Humaniae vitae (Човешкия живот). Да имаш много деца не може автоматично да се превърне в безотговорен избор. Нещо повече, да не искаш деца е егоистичен избор. Животът се възражда и придобива нови сили като се умножава: така се обогатява, а не обеднява!».

Накрая Папата призова присъстващите на площада: «Нека всеки се замисли дълбоко в сърцето си за своите деца. Нека се замислим и за нашите родители им благодарим на Бог за дара на живота. Нека Бог благослови нашите родители и вашите деца!». «Нека  Исус, вечния Син, ни помогне да намерим пътя за ново разпространение на този човешки опит, толковва обикновен и толкова велик: да бъдем деца. В размножаването на поколенията се съдържа Божия тайна, която обогатява живота на всички. Трябва да я преоткрием, посрещайки предразсъдъците, и я живеем с вяра и възвишена радост. Искам да ви кажа: колко е хубаво когато срещам сред вас бащи и майки, които издигат децата си за блогослов. Това е почти божествен жест. Благодаря ви».

dg/ rv