Папата: Великият пост е време за вътрешно обновление

Християните трябва да поведат борба срещу „глобализацията на безразличието“: това е призива на Папата Франциск в посланието за Великия пост, което Ватиканския пресцентър публикува във вторник.  Папата призовава за борба срещу егоистичните навици,  придобиващи световно измерение, или пренебрегването на  бедните и страдащите, несправедливостите, дори Бог.

Въпреки стремежа на света „да се затвори в себе си“ и затвори врата на  Бог, „който влиза в света и света в Него“, Папата подчертава, че Великия пост е подходящ повод за обновлението на Божия народ, за да се бори срещу  безразличието.

Папското послание е разделено на три части, които са три стъпки за медитация към вътрешното обновление: „Когато страда един член страдат с него всички членове“ (1 Кор. 12,26); „Къде е брат ти?“ (Бит. 4,9) ; „Укрепете сърцата си“ (Яков,5,8).

„Бог не е безразличен към нас - пише Папата в посланието. Всеки от нас има място в сърцето му, познава ни по име, грижи се за нас и ни търси, когато го изоставим. Интересува се за нас; неговата любов пречи да бъдем безразлични към случващото се. Но когато сме добре и се чувстваме удобно, забравяме за другите (нещо, което Бог никога не прави), не се интересуваме за проблемите на другите, за техните страдания и несправедливостите които понасят…Тогава нашето сърце става безразлично. Този егоистичен навик на безразличие днес придобива световни мащаби, до такава степен, че можем да говорим за глобализация на безразличието. Става въпрос за един проблем, който като християни трябва да посрещнем».

„Бог не е безразличен към света, а го обича, давайки своя Син за спасението на човека“, пише Папата в посланието.  „Чрез въплъщението, земния живот, смъртта и възкресението на Божия Син, окончателно се отваря вратата между Бога и човека, между небето и земята. Църквата е ръката, която държи тази врата чрез провъзгласяването на Словото, Тайнствата и свидетелството на вярата.“ Затова, приканва Папа Франциск, „Божия народ се нуждае от обновление, за да не бъде безразличен и се затвори в себе си“.

Укрепете сърцата си Яков, (5,8)

Скъпи братя и сестри,
Великият пост е време за обновление на Църквата, общностите и отделните вярващи. Преди всичко е „благоприятно време“ (2 Кор. 6,2). Бог не иска нищо от нас преди да ни е дарил: „Ние Го любим, защото Той по-напред ни възлюби“ (1Йоан 4,19). Той не е безразличен към нас. Обича всеки един от нас, познава ни по име, грижи се и ни търси когато го изоставим. Грижи се за нас; неговата любов пречи да бъдем безразлични към случващото се.  Но става так, че когато сме добре и се чувстваме удобно, забравяме за другите (нещо, което Бог никога не прави), не се интересуваме за проблемите на другите, за техните страдания и несправедливостите които понасят…Тогава нашето сърце става безразлично. Този егоистичен навик на безразличие днес придобива световни мащаби, до такава степен, че можем да говорим за глобализация на безразличието. Става въпрос за един проблем, който като християни трябва да посрещнем». Когато Божия народ се обръне към Неговата любов, намира отговорите на ония въпроси, които историята непрестанно поставя. Едно от най-големите предизвикателства върху което искам да се спра в това послание е глобализацията на безразличието.

Безразличието към ближния и към Бог е реална опасност и за нас християните. Затова се нуждаем всяка година на Великия пост да чуем гласа на пророците, за да ни разбуди.

Бог не е безразличен към света, а го обича дотолкова, за да отдаде своя Син за спасението на всеки човек. Чрез въплъщението, земния живот, смъртта и възкресението на Божия Син, окончателно се отваря вратата между Бога и човека, между небето и земята. Църквата е ръката, която държи тази врата чрез провъзгласяването на Словото, Тайнствата и свидетелсвото на вярата, които ни правят способни да обичаме (Гал.5,6). Въпреки това, светът се стреми да се затвори в себе си и затвори оная врата, чрез която Бог влиза в света и света в Него. Така, ръката, която е Църквата, не трябва да се изненадва ако бъде отблъсната, премазана и наранена.
Затова, Божият народ има нужда от обновление, за да не изпадне в безразличие и за да не се затваря в себе си. Предлагам ви три стъпки за медитация към обновлението.

1. „Кога страда един член, страдат с него всички членове“ (1 Кор. 12,26)

Божията любов, която разчупва смъртната затвореност на безразличието, бива предложена от Църквата с нейното учение и преди всички с нейното свидетелство. Може да се свидетелства нещо, което преди сме изпитали. Християнинът е онзи, който позволява на Бог да го покрие със своята щедрост и милосърдие, да го облече в Господ, за да стане като Него, раб на Бог и на хората. Това добре ни припомня литургията за Велики четвъртък с ритуала умиване на нозете. Петър не иска Исус за му умие нозете, но после разбира, че Исус не иска да бъде само един пример как трябва да си умиваме нозете едни други. Това служение може да извърши само ако остави Христос да му умие нозете. Само ако има «дял» с Него, може да служи на човека.

Великият пост е подходящо време да се оставим на служението на Христос и да станем като Него. Това може да стане когато слушаме Божието Слово и когато приемем църковните тайнства, най-вече Евхаристията.  Чрез нея ставаме онова, което получаваме: тялото Христово.  В това тяло, безразличието, която сякаш взима надмощие в сърцата ни, не съществува. Защото, който е с Христос принадлежи само към едно тяло и в Него не можем да бъдем безразлични едни към други. «Когато страда един член, страдата с него всички членове; кога се слави един член, радват се с него всички членове (1 Кор. 12,26).

Църквата е свята общност (communio sanctorum), тъй като в нея участват всички светци, но също защото е общност от святи дела: Божията любов откровена в Христос и всички негови дарове. Сред тях се намира отговора на всички, които искат да бъдат достигнати от тази любов. В тази общност на светци и святи дела никой не притежава само за себе си, а за всички. И тъй като се свързани чрез Бог, можем да направим нещо и за отдалечените, за ония, които само снашите усилия не можемникога да достигнем, защото с тях и за тях молим Бог всички да  се открием за Неговото спасително дело.

„Къде е брат ти?“ (Бит. 4,9)

Казаното за Универсалната църква трябва да бъде приложено в живота на енориите и общностите. Но може ли в тях да се почувства участието в само едно тяло? Тяло, което едновременно получава и споделя, както Бог иска да дари? Тяло, което познава и се грижи за своите най-слаби, бедни и малки членове? Или се скриваме в универсалната любов, която ни ангажира далеч от света, но забравя Лазар, седнал пред нашата затворена врата? (Лука 16,19-31).

За да получим и напълно оползотворим даденото ни от Бог, трябва да бъдат преминати границите на Църквата в две посоки.

Първо, молитвено да се обединим в небесната Църква. Когато земната Църква се моли, така се установява взаимно служение и благо, което достига пред Бога. Заедно със светците, които вече са в пълнотата с Него, образуваме част от онова общение, което безразличието е победено от любовта. Небесната църква е триумфираща не защото е обърнала гръб на страданията на света и се радва сама. По-скоро, защото светците могат да съзерцават и се радват от факта, че със смъртта и възкресението на Исус, окончателно са победили безразличието, твърдостта на сърцето и омразата. Докато тази победа на любова не проникне в света, светците вървят редом с нас като поклонници. Света Тереза Лизийска, учител на Църквата, пише с убеждението, че радостта в небето от победата на разпнатата любов няма да бъде пълна докато дори един човек на земята страда, и казва жално: «Много се насдявам да не бъда бездейна на небето, моето желание е още да работя за Църквата и за душите (Писмо 254 от 14 юли 1897).

И ние сме участници в заслужите и радостта на светците, а те участват в нашата борба и желание за мир и помирение. Тяхната радост за победата на възкръсналия Христос е силен стимул за преодоляване на многобройните форми на безразличието и твърдостта в сърцата.

От друга страна, всяка християнска общност е призвана да прекрачи прага, който ни свързва с обществото около нас, с бедните и отдалечените. По своята същност църквата е мисионерска, не е затворена в себе си, а е изпратена за всички хора.

Тази мисия е търпеливото свидетелство на Онзи, който желае да поднесе на Отца цялата действителност и всеки човек. Мисията е онова, което любовта не може да премълчи. Църквата следва Исус Христос по пътя, който води към всеки човек, до краищата на земята (Деян.1,8). Така можем да видим в нашия ближен брата и сестрата за които Христос е умрял и възкръснал . Онова, което сми получили, сме го получили и за тях. По същия начин, притежаваното от тези братя е дар за Църквата и за цялото човечество. 

Скъпи братя и сестри, колко много искам местата в които се проявява Църквата – нашите енории и нашите общности – да се превърнат в острови на милосърдието сред морето от безразличие“.

3. „Укрепете сърцата си“ (Иак,5,8)
Дори като отделни индивиди ние сме изкушавани от безразличието. Пренаситени сме от новини и разтъстващи картини, които разказват за човешкото страдание и същевременно усещаме нашата неспособност да се намесим. Какво може да се направи, за да не бъдем погълнати от тази спирала на уплаха и безсилие?

Първо, можем да се молим в общение със земната и небесната Църква. Не трябва да пренебрегваме многобройните молитви! Инициативата 24 часа за Господ, която Църквата ще отбележи на диоцезално ниво на 13 и 14 март, е израз на този необходимост от молитва.

Второ, можем да помогнем чрез милосърдни жестове, както към отдалечените , така и към близките, благодарение на многоройните милосърдни организми на Църквата. Великия пост е благоприятно време да обърнем внимание на другия, дори с един малък, но конкретен  знак, от нашето участие в човешкото общество. 

Трето, страданието на другите е призив към обръщане, тъй като нуждата на другия ми припомня крехкия ми живот, зависимостта си от Бог и от братята. Ако смирено просим Божията благодат и приемем границите на нашите възможности, тогава ще се поверим на безкрайните възможности, които тази Божията любов. И можем да устоим на дяволското изкушение, което ни кара да мислим, че можем сами да се спасим и спасим света. 

За да превъзмогване на безразличието и претенциите за всемогъщество, се обръщам към всички да живеете времето на Великия пост като път за формиране на сърцето, както каза Бенедикт XVI (Апостолическо писмо Бог е любов, 31). Милосърдно сърце не означава слабо сърце. Онзи, който иска да е милосърден се нуждае от здраво и силно сърце, затворено за изкусителя и отворено за Бог. Сърце, пропито от Духа и водено по пътищата на любовта водещи към братята и сестрите. Тоест, едно бедно сърце, което познава собствената си бедност и се раздава за другите.

Затова, скъпи  братя и сестри, нека през този Велик пост заедно просим от Христос: «Направи сърцата ни подобни на Твоето» (Молитва от Литаниите на Пресвятата Сърце Исусово). Тогава нашето сърце ще бъде силно и милосърдно, бдително и щедро, което няма да се затваря в себе си и няма да попадне във водовъртежа  на глобализацията на безразличието.

С това пожелание, ви уверявам в своята молитва, за да може всеки вярващ и всяка църковна общност да премине плодоносно великопостния път, и ви моля да се молите за мен. Нека Господ да ви благослови, а Божията Майка ви закриля.

dg/ rv