Папата: Леността и формализмът сред християните, затварят вратата за спасението

Анестетизираните християни не правят добро на Църквата. Това подчерта Папа Франциск по време на литургията, казана във вторник в Дома Санта Марта във Ватикана. Папата подчерта, че не трябва да се спираме на формализми, и да не се „забъркваме” с тях, да побеждаваме духовната леност и да рискуваме в първо лице победата на Евангелието.

Папа Франциск се спря в своята проповед на откъса от Евангелието, който разказва за срещата между Исус и парализирания, който болен от 38 г. стоеше пред Овчи порти, където се намира къпалнята (Йо 5, 1-16). Този човек се оплакваше, защото нямаше кой да го свали в къпалнята, биваше винаги предварен от друг. Но Исус му казва да се изправи и „да ходи”, да върви. Чудо, което буди критиките на фарисеите, защото бе съботен ден и тогава не можеше да се върши това. В този разказ, отбеляза Папата, намираме две тежки болести, духовни. Две болести, отбеляза Светият Отец, за които е „добре да се замислим”. Преди всичко примирението на болния, който е огорчен и се оплаква:

„Аз мисля за многото християни, многото католици: да, те са католици но без ентусиазъм, дори огорчени! Това е болестта на ленивостта, на ленивостта на християните. Това поведение, което е парализиращо от апостолска гледна точка, което прави от християните неподвижни, спокойни хора, но не в добрия смисъл на думата: хора, които не се тревожат да проповядват Евангелието! Анестетизирани хора”.

Анестезията, допълни, „е един отрицателен пример”. Това да не се бъркаме, което става „духовна леност”. „Анестезията – каза – е една тъга”: тези християни са тъжни, „те не са светли хора, те са отрицателни. Това е болест на нас християните”. Ходим на литургия „всяка неделя, но – казваме – не ни безпокойте”. Тези християни без апостолски жар, предупреди, „не служат, не правят добро на Църквата. А колко християни са такива – каза с огорчение – егоисти, правят нещата сами за себе си”. Но в този откъс от Евангелието, продължи Папата, намираме един друг грях, когато виждаме, че Исус е критикуван, защото е изцелил болният в съботен ден. Грехът на формализма. „Християни – каза – които не оставят място за благодатта на Бог. А християнският живот, животът на тези хора е да имат всички документи в порядък, всички атестати”:

„Лицемерни християни, като тези. Интересуват се само от формалността. Беше събота? Но в събота не могат да се правят чудеса, Божията благодат не може да се прави в събота. Затварят вратата за Божията благодат. Те не са способни да носят спасението, защото затварят вратата на спасението”.

За тях са важни „само формалностите”. Колко пъти и ние сме били обхващани от „леността или колко пъти сме били лицемерни като фарисеите”. Това, допълни, са изкушения, които идват, „но трябва да ги познаваме, за да се защитаваме”. Пред тези две изкушения, пред тази болница на открито, която бе символа на Църквата”, пред „толкова ранени хора”, Исус се приближава и пита: „Искаш ли да оздравееш?” и му дава благодатта. И после, когато среща отново парализирания му казва „не греши повече”:

„Двете християнски думи: искаш ли да оздравееш? Недей греши повече. Но първо го изцелява. Двете думи на Исус са по-хубави от леността и от лицемерието”.

jp/ rv