Неделна проповед от отец Йоан Хаджиев: християнският живот е постоянно съзерцание на Исус

Лицето Му светна като слънце. (Мат. 17,1-9)

Литургията за втората Постна неделя ни предлага Евангелието в което Исус възвежда учениците си на висока планина и се преобразява ред тях: „лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като сняг”. Изведнъж светъл облак ги засеня, а от него един глас казва: „Този е моят възлюбен Син, в когото е моето благоволение. Него слушайте!”. Както учениците, ние понякога се плашимот вярата, защото не я разбираме. Евангелският разказ коментира отец Йоан Хаджиев от Ордена на Босите кармелитани, специализант по Каноническо право в Папския Григориански университет в Рим.

Скъпи братя и сестри,
Навлизаме във Втората неделя от Великия пост и Св. Матей ни разказва за Преображението на Исус. Христос показва божествената Си слава, за да подхрани вярата в своите ученици. Не можем да вярваме в Исус, ако нямаме тази благодат. Много неща от християнската вяра не могат да се обяснят по логически начин. Но това не означава, че вярата е безсмислена. Тертулиян през II в. казва: „Вярвам, понеже е абсурд”. Понеже християнството не е човешка измислица, а Божие откровение, не може то да е изцяло според нашите разбирания.

В личността на Исус се съединяват старите и новите времена. Виждаме в тази библейска сцена Моисей и Илия, но и Петър, Яков и Йоан. Пророците от Стария завет и апостолите от Новия. Страданието и радостта, неща, които взаимно се изключват, по парадоксален начин са съединени в Христос, който се преобразява. Дори и в страданието има смисъл и по начина, по който го приемаме и преживяваме се разбира на какъв етап сме в нашата вяра.

Християнският живот е едно постоянно съзерцание на Исус, прославен и унижен. Божието откровение, както това на Тавор, не може да бъде разбрано само с човешки ум. Само вярата може да накара да замълчи страха, най- вече страха да отворим живота си за Христос.