Апостолическият нунций в Сирия: „не губете надеждата за мир”
Беше 15 март 2011
г., когато сирийците започнаха протестите срещу президента Асад и неговото правителство,
превърнали се след това в истинска война, с драматични хуманитарни последствия. Революция,
станала граждански, регионален и международен конфликт, две измерения на геополитическите
интереси, лишили от автономност борбата на сирийците за свобода и превърнали я във
война за контрола над Сирия. 146 хиляди са загиналите и 9 милиона са останалите без
покрив. От тях повече от два милиона и половина са извън страната.
В интервю
за радио Ватикана, апостолическият нунций в Дамаск, монс. Марио Дзенари разказва
как изглежда Сирия след тригодишния период на разрушения и болка. „Тези дни, извън
Дамаск”, посочи той, „като гледах цъфналите бадемови дръвчета и пристигането на пролетта,
си помислих: кога ще се види така наречената Арабска пролет, една обновена Сирия,
което е намерението и желанието на всички. За съжаление тук от три години хората виждат
само студ, с тези ужасни статистики. Пред тази картина ние обаче не трябва да губим
вяра и надежда, както постоянно насърчава Светият Отец. Наскоро и католическите епископи
в Сирия призоваха вярващите да запазят доверие, да се опират на вярата и молитвата
и да проявят солидарност в този така труден момент”.
На въпроса какъв апел
би отправил към международната дипломация, която изглежда в застой след срещата „Женева
2”, монс. Дзенари каза: „нека всички да работим, за да се намери начин за деблокиране
на положението, да се търсят нови възможности за излизане от тунела”. Монс. Дзенари
добави, че се надява, че етническият и религиозен плурализъм в Сирия не е изгубен,
тъй като съжителството между мюсюлмани и християни е служело за пример. „Християните”,
посочи нунцият, „страдат като всички сирийски граждани. Те бяха подложени на бомбардировки,
трябваше да се местят. Християните са прозорец към света, с тяхното всемирно съзнание”.
Монс.
Дзенари изрази надежда, че „мълчаливото мнозинство, което не приема тази ситуация”,
ще каже „стига” на насилието и ще започне все повече да надига глава.