Една година с Папа Франциск: „ Църква с отворени врати”

На 13 март преди една година, за Папа бе избран кардинал Хорхе Марио Бергольо. Понтификатът на 265-я наследник на Свети Петър, един месец след историческата оставка на Бенедикт ХVІ, започна с думите:

„Скъпи братя и сестри, добър вечер!”. Най-обикновен поздрав, сложил началото на възпламеняващото служение на Папата, тъй като революцията на Хорхе Марио Бергольо се състои в евангелското смирение.

Бедните

Първият Папа, който носи името на Свети Франциск от Асизи – светец, станал символ на бедните и онеправданите. „Епископ и народ”, това именно е съчетанието което Папа Франциск посочи веднага като „програма” на своето Петрово служение. Той мечтае за „бедна Църква” и утвърждава лозунга „Бедна църква за бедните хора”:

„Не забравяй бедните! Тази дума ми влезе в сърцето: бедните, бедните. Във връзка с бедните, си помислих за Франциск от Асизи, за войните, докато преброяването на гласовете продължаваше…И избрах името Франциск Асизки, човекът на бедността, човекът на мира, човекът, който пази сътвореното от Създателя, с което ние сега май не сме в много добри отношения… Бих искал бедна Църква за бедните!” (цитат от срещата с журналистите на 16 март 2013)

Състрадание

Именно на темата за състраданието, което е в ДНК на Папа Бергольо (не само в епископското му мото Miserando atque eligendo („…погледна го с чувство на любов и го избра”), е посветена първата неделна молитва Ангел господен на Папата на препълнения с вярващи площад Свети Петър:

„Бог никога не се изморява да прощава, докато на нас, понякога, ни омръзва да искаме прошка. Нека никога не ни омръзва! Бог е любящият Отец на всички хора” (цитат от молитвата Ангел Господен, 17 март 2013 г.)

Това послание Папата отнася лично на младите затворници в Казал Дел Мармо на Велики четвъртък. „Божието състрадание ни променя”, уверява Папата, „дарява ни надежда, която е по-силна от грешките, направени по нашия житейски път”:

„Не се оставяйте да ви откраднат надеждата! Тази, която ни дава Исус” (Връбница, 24 март 2013 г.)

Надеждата се възвестява с усмивка

Според Папа Франциск, християнинът не трябва да е тъжен. Не трябва да се затваря в собствената си общност, а да възвестява Евангелието и в „житейските периферии, там, където има толкова страдание”. Всички кръстени трябва да бъдат „ученици и мисионери”:

„Да следваме и придружаваме Христос, да останем с Него, означава „да излезем” от собствените си граници, от уморения и обичаен начин на живот, от изкушението да се затваряме в собствените житейски схеми, които затварят нашия кръгозор за Божието творческо дело”. (Генерална аудиенция, 27 март 2013)

Първата Енциклика на Папа Франциск „Светлината на вярата”

Енцикликата приключва труда на неговия предшественик, Бенедикт ХVІ. Папа Франциск изисква от епископите да бъдат „пастири”, а не бюрократи, да имат смелост да се борят за народа си:

„Това искам от вас: бъдете пастири сред своето стадо” (Кризмална литургия, 28 март 2013)

Първото апостолско насърчение на Папа Франциск

В него Папата казва, че Църквата е бащиният дом, където има място за всички. Църквата на Франциск е с отворени врати, не само за да влезнат хората, но и за да може Исус да излезе и да иде при мъжете и жените на нашето време:

„Една затворена врата не е добро старание, отдалечава от Господ! И ако ние вървим по този път, с такова поведение, не правим добро на хората, на Божия народ”. (Литургия в религиозен дом „Санта Марта”, 25 май 2013)

Културата на сближението

Думите на Папа Франциск са обикновени и дълбоки, почерпени от ежедневието на милиони хора. Но още по-въздействащи са неговите постъпки, когато говори за „културата на сближението”, когато прегръща болните или се снима с младежите и децата, или пие кафе с хората от една бразилска „фавела”. Църквата за Папата е „полева болница”, чиято мисия е да лекува ранените по света. Неговите думи ни препращат към първото му пастирско посещение на остров Лампедуза, кръстопът на надежда, но също и на смърт и страдания:

„Кой е плакал за смъртта на тези братя и сестри? За тези хора, които са пътували на кораба? За младите майки, които носят децата си? За мъжете, които са искали да помогнат на семействата си? Ние сме общество, което е забравило да плаче, да страда заедно, глобализацията на безразличието ни отне способността да плачем!” (Литургия в Лампедуза, 8 юли 2013)

Културата на изключването

Папа Франциск се вълнува и по време на посещението си в град Каляри, при думите на онези, които са останали без работа, тъй като „без труд няма достойнство”:

„Труд, труд, труд. Необходима е такава молитва. Работата означава достойнство, означава у дома да има хляб, да има любов! Като се защитава тази идолизирана икономическа система, се установява „културата на изключването”: отстраняват се бабите и дядовците, изключват се младите. Ние трябва да отречем тази култура” (Слово, произнесено в Каляри, 22 септември 2013).

Световен младежки ден в Рио де Жанейрo

Папата често говори и за международна солидарност. Както по време на СМД в Рио, празникът, превърнал плажа Копакабана в място за среща на три милиона младежи от цял свят. „Папата разчита на вас”, уверява Светият Отец, като иска от младежите да „вървят срещу течението”.

Първата реформа

Реформирането на ръководството на Църквата е сред приоритетите в програмата на Папа Франциск. За тази цел той създава Съвет на осем кардинала, съветници на Папата. Но първата реформа, за която мисли Светият Отец, е „преобръщането на сърцата”, за онези, които го слушат, той организира „комуникативни срещи”:

„Може ли, извинявай, благодаря”: ако в семейството се казват тези три думи, то ще върви напред. Колко пъти казваме „благодаря” у дома? Колко пъти благодарим на онези, които ни помагат, които ни придружават в живота? Често не мислим за това, така постъпваме и с Бог”. (Богородичен ден, 13 октомври 2013)

Папата говори от името на „последните”

Светият Отец многократно осъжда нарушенията на човешкото достойнство, особено търговията с хора, тази „нова форма на робство”. В Апостолическото обръщение „Радостта от Евангелието” той разобличава несправедливостта, която поражда насилие, като предупреждава, че „парите трябва да служат, а не да управляват”:

„Помислете си за гладните деца в бежанските лагери… Това е резултатът от войните! Ако искате, помислете си и за големите салони, за празниците, които организират собствениците на оръжейната индустрия, производители на оръжия, които се използват там! Болното, гладно дете в бежанския лагер и големите празници, луксозният живот на производителите на оръжия”. (Проповед в дом „Санта Марта”, 25 февруари 2014)

Изключителната популярност на Франциск на световно ниво

Папският акаунт в Туитър надвишава 12 милиона симпатизанти. Папа Франциск завладява Интернет и списание Time го обявява за „личност на годината”. Светият Отец насърчава годениците, събрали се на площад Свети Петър за празника на Свети Валентин, да се помолят на Бога за „насъщната любов”, да вярват в красотата на избора на брака „за винаги”.

Семейството

Семейството и пастирските предизвикателства заемат особено място в сърцето на Папа Бергольо. На тях е посветен извънредният Консисторий, предвид предстоящият Синод през октомври. И тук Папа Франциск, като добър Самарянин, лекува раните на онези, които, по редица причини, са опитали провала на брачния съюз:

„… трябва да усетим болката от провала, трябва да придружаваме тези хора, чиято любов е претърпяла неуспех. Не трябва да ги съдим! Трябва да ги придружаваме! Нека не превръщаме положението им в казуистика” (Литургия в дом „Света Марта”, 28 февруари 2014).

man/rv