Зрелостните изпити под покровителството на Св.Гавраил

На 10 Март 2014 светилището на Свети Гавраил в Терамо, Италия, се препълни с 12 хиляди ученици от гимназиите на регион Абруцо и околностите. Учениците пристигаха в храма на Свети Гавраил, (живял между 1838-1862), покровител на младите хора, за да отпразнуват оставащите 100 дни до държавните зрелостни изпити.

Този ден е вече традиция и се повтаря за 34-та поредна година. Той е единствен по рода си и е един вид духовно уединение за молитва, изповед, литургия и празненство. Естествено беше отправена молитва към светеца, да помогне при изпитите. Студентите прекараха няколко радостни часа край светеца, учил през целия си живот и превърнал се за младите хора в модел за подражание. Четиридесет свещеници пасионисти, двадесет от които изповедници, бяха на разположение на младите хора през целия ден.

Свети Гавраил е един от най-популярните светци на християнството. За неговият храм в Терамо се грижат пасионистите и е сред 15 най-посещаваните храмове в света, приблизително около два милиона поклонници годишно.

Свети Гавраил (или Франческо Посенти) е роден в Асизи на 1 март 1838 г. в аристократично семейство. На 3 години и половина той се премества със семейството си в Сполето. Игрив и интелигентен, той е бил за пример в учението, обличал се модерно, ходил на театър, но и обичал да танцува. Превръща се в "отправна точка и душа на младежите в Сполето". Изпълвал всичко около себе си с радост. Пред него стояла блестяща кариера. На 18 години обаче оставя всичко и се присъединява към пасионистите в Моровале. Гавраил намира щастието си в манастира, за което пише на баща си:" Животът ми е постоянна радост". Последната година и половина прекарва на остров Гран Сасо, където на 24 годишна възраст Свети Гавраил умира от туберкулоза на 27 февруари 1862. Неговият директор казва за тайната на неговата святост, че: "Това момче работеше със сърцето."

Ако трябваше да му създадем профил, то той би изглеждал така: миловидно момче, стройно, красиво и привлекателно, с аристократични форми, облечен по последна мода, любител на танците и добрия живот в аристократичните среди на Сполето, разходките в гората и лова. Момче с жив характер, винаги весел, упорит, но също и много щедър, интелигентен и блестящ в училище, ангажиран в християнския живот. Накратко, млад лидер винаги заобиколен от весела компания и някое момиче, което със сигурност би се радвало да стане негова приятелка. Дори в манастира Гавраил отнася своя открит и весел характер.

Славата му избухва през 1892 г., когато на гроба му се случват първите чудеса. Славата на светеца се основава на поредица от свръхестествени събития, наблюдавани от хиляди, една изключителна история за вярата и знаменията дарени в изобилие на страдащото човечество, започвайки от края на Деветнадесети век, преминавайки през целия Двадесети век и която продължава до началото на третото хилядолетие. Свети Гавраил е обявен за блажен през 1908 г., а за светец през 1920 година. През 1926 г. той става покровител на италианската католическа младеж. През 1959 г. папа Йоан XXIII го обяви за светец-покровител на Абруцо, а по време на историческото си посещение в храма, папа Йоан Павел II предлага светеца като модел за младите поколения.

Свети Гавраил е познат по света като светеца на младите. Неговият храм се посещава от много млади хора. Всяка година , в началото на март 12 000 ученици от гимназиите в централна Италия се събират в храма, "100 дни преди последните зрелостни изпити", посвещавайки този ден на духовността. През последната седмица на август, стотици млади хора лагеруват край светеца в палатки.

Първият храм в чест на светеца датира от 1908 година. Но нестихващият приток принуждава пасионистите през 1970 г. да изградят нов, по-голям храм, който да побира 5/6 хиляди души.

Свети Гавраил се празнува всяка година в почти всички енории на Абруцо и в много други италиански градове, особено в Рим, Милано, Генуа, Палермо, Бари, Месина, Терни, Матера, Салерно и много други места. Има стотици църкви, посветени на него в различни държави. В Италия има 22 енории, посветени на светеца, както и множество параклиси и храмове.

Култът към Св. Гавраил е разпространен в няколко континента, благодарение на имигрантите, направили го известен навсякъде. Празници в негова чест се отбелязват ежегодно в много градове в Австралия, Канада, САЩ, Венецуела, Аржентина, Бразилия, Чили, Уругвай, Белгия.

В България, след възстановяването на мисията на отците-пасионисти през 1993 г., култът към Св.Гавраил стана много популярен в Никополската епархия. Мисионерите запознаваха и продължават да запознават децата, младежите и възрастните със Светеца, с неговия живот и с чудесата, които са ставали и продължават да стават на гроба му. Католическата младеж в Никополска епархия наистина много почита Светеца като свой покровител. Много младежки срещи през годините са провеждани във връзка с литургичния му празник, 27 февруари, за да отдадат почит на Светеца и опознаят неговия живот и духовност. В някои църкви в Никополската епархия, обгрижвани от отци-пасионисти, има негова икона: Малчика и Ореш, в Катедралата в Русе - витраж с неговия образ, а в енорийския дом в Белене има негова статуя. Много поклоннически групи от Никополска епархия са ходили да се поклонят в неговото светилище в Терамо. Св.Гавраил е един много познат и обичан Светец в Никополска епархия.

(на снимката фамозното благославяне на химикалките)

Венета Ненкова, Росица Златева
.