През март Папата се моли за достойнството на жените и за званията

За да могат всички култури да зачитата правата и достойнството на жените
Така е формулирано общото молитвено намерение на Папа Франциск за месец март, в което той се обръща към вярващите с думите произнесни от почетния Папа Бенедикт XVI на Среща с Католическите движения за насърчаване на жените, по време на апостолическото му пътуване до Камерун и Ангола,на 22 март 2009. Този призив продължава да бъде не по-малко актуален и днес. Мнението, че жените са по някакъв начин по-нисши от мъжете не се ограничава само до една религия или вяра, или една нация. Жените често са възпрепятствани да играят пълноценна и равнопоставена роля в много религии и култури, а вярването, че жените трябва да се подчиняват на желанията на мъжете, често се използва като извинение за робство, насилие, и неадекватни закони. Не само жените обаче страдат от този предразсъдък. Той уврежда всички нас, защото всяка общност която дискриминира половината си население е обречена на провал. Жената и мъжът според Божия план носят същото достойнство, и са създадени да се допълват взаимно и да живеят в общение., като всеки обогатява другия и цялото общество със специфичните си качества.

Призовавам всички да предприемат действия и да се информират относно неблагоприятните условия, на които много жени са били - и продължават да бъдат - подлагани, като се обърне специално внимание на начините, по които поведението и отношението на мъжете, не рядко показващи липса на разбиране и отговорност, носят вина, посочва почетният Папа Бенедикт XVI на Срещатa с Католическите движения за насърчаване на жените, по време на апостолическото му пътуване до Камерун и Ангола, на 22 март 2009. Това състояние на нещата никога не е било част от Божия план. В Светото Писание четем, че целият народ заявява в един глас: "всичко, което Господ е казал, ние ще сторим!" Светото Писание ни казва, че Божественият Творец, оглеждайки всичко, което Бе създал, видя, че нещо липсва: всичко бе добро, но човекът беше сам! Как може един човек, сам по себе си, да представлява образ и подобие на Бог, Който е един и три, Бог, Който е общение? "Не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник, нему подобен" (Бит. 2:18). Бог отново се хвана на работа, създавайки за мъжа помощника, който му липсваше, и дари този помощник по привилегирован начин, като въплъти порядъкa на любовта в творението, която преди това бе слабо представена.

Както знаете, скъпи приятели, изтъква Папата, порядъкът на любовта принадлежи на интимния живот на самия Бог, Троичния живот, самият Свети Дух, който е личностния хипостасис на любовта. Както моят предшественик Папа Йоан Павел II писа: "По Божия вечен план, в създадения свят на личностите, жената е тази, в която порядъкът на любовта намира корените си" (Mulieris Dignitatem, 29). В действителност, взирайки се в завладяващия чар, който се излъчва от жената, дължим на вътрешната благодат, дарена и от Бог, сърцето на мъжa бива озарено и той вижда себе си отразен в нея: "Ето, това е кост от костите ми и плът от плътта ми" (Бит. 2:23).

Жената е друго "аз" и споделя същата човешка природа. Ето защо трябва да признаем, утвърждаваме и защитаваме равното достойнство на мъжа и жената: те и двамата са личности, съвършено различни и неповторими сред всички живи същества в света.

Мъжът и жената са призовани да живеят в дълбоко общение, посредством взаимно признаване и взаимно даряване един на друг, да работят заедно за общото благо, чрез взаимнодопълващите се аспекти на мъжествеността и женствеността. Кой днес не признава необходимостта да се отдели повече внимание на "нуждите на сърцето"? В нашия свят, доминиран от технологиите, се усеща силно необходимостта от женствения допълващ аспект, така че човешката раса да може да живее в света, без напълно да загуби своята човечност. Помислете за всички места, засегнати от извънредна бедност или опустошени от войни и за всички трагични ситуации, произтичащи от миграциите, били те принудителни или не. Почти винаги жените са тези, които успяват да запазят човешкото достойнство, да защитят семейството и културните и религиозни ценности.

Скъпи анголци, тъй като достойнството на жените и мъжете е равностойно, изтъква Бенедикт XVI, никой днес не бива да се съмнява, че жените имат "пълно право да участват активно във всички области на обществения живот и това право трябва да се утвърди и гарантира, когато e необходимо и чрез подходящо законодателство. Това признание на обществената роля на жените не бива да накърнява нейната неповторима роля в семейството. Тук техния принос за благоденствието и прогреса на обществото, дори когато това не е достатъчно оценено, е наистина неизмерим" (Послание за Световния ден на мира 1995, 9). Нещо повече, чувството за личностно достойнство на жената не е резултат от юридически определени права, а по-скоро е пряко следствие от материалната и духовна грижа, която тя получава в лоното на семейството. Наличието на майка в рамките на семейството е толкова важно за стабилността и растежа на тази основна клетка на обществото, че тя трябва да бъде призната, насърчавана и подкрепена по всеки възможен начин. По същата причина, казва в заключение Светият Отец, обществото трябва да държи съпрузите и бащите, отговорни за задълженията им към техните семейства.

За евангелизацията
За да могат много млади хора да последват Господния призива да посветят живота си на провъзгласяването на Евангелието
Така е формулирано мисионерското молитвено намерение на Папа Франциск за месец март. Светият Отец припомня думите на почетния Папа Бенедикт XVI от Посланието му за 46 световен ден на молитва за званията, с които той изтъква важността, значението и изворa на званията, жизненоважни за живота на Църквата и вярващите. В основата на всичко е Божият план за спасениe, който Той осъществява с помощта на свободната човешка воля, която приема да вземе участие в този план. Папата набляга както на значението и отговорността на тези, който чули Божия зов, отговарят положително и тръгват по стъпките на Христос и неговите последователи през вековете, така и на молитвите на цялата Църква за тези звания и за осъществяването на Божията воля.

Призванието за свещенство и богопосветен живот представлява специален дар от Бог и е част от Великия план на любовта и спасението, който Той има за всеки мъж и жeна и за цялото човечество, посочва Бенедикт XVI в посланието си за 46 Световен ден на молитва за званията, от 20 януари 2009.

Ето защо първото ни задължение е да запазим жив в семействата и в енориите, в движенията и в апостолическите сдружения, в религиозните общности и във всички сектори на епархийния живот този апел към божествената инициатива пoсрeдствoм непрестанна молитва. Трябва да се молим, целият християнски народ да расте в доверието си към Бог, убедени, че "Господарят на жетвата" не престава да призовава мнозина свободно да посветят цялото си съществуване в Негова служба, за да работят в по-голяма близост с Него за мисията на спасението. Това, което се изисква от тези, които са призовани е внимателно вслушване и дълбоко размишление, великодушно и с готовност придържане към Божествения план, и сериозно изучаване на реалността, присъща за свещеническите и богопосветени звания, така че те да бъдат в състояние да отвърнат отговорно и убедено.

Катехизисът на Католическата църква с право ни напомня, че Божията свободна инициатива изисква свободен отговор от страна на мъжете и жените; положителн отговор, който винаги предполага приемане и отъждествяване с плана, който Бог има за всеки; отговор, който посреща Господнaта любяща инициатива и става, за този, който е призован, обвързващ морален императив, жертвен дар на благодарност към Бог и пълно сътрудничество с плана, който Той изпълнява в човешката история (вж. п. 2062).

Размишлявайки за тайната на Евхаристията, която изразява по най-възвишен начин дарът на Отца за спасението на човечеството в лицето на Единородния Му Син, както и пълната готовност на Христос да изпие до дъно "чашата" на волята на Бог (Матей 26:39), можем по-лесно да разберем, как "вярата в божествената инициатива" формира и дава стойност на "човешкия отговор". В Евхаристията, този съвършен дар, който довежда до пълнота плана на любовта за изкуплението на света, Исус предлага Себе Си свободно за спасението на човечеството. "Църквата", пише моят скъп предшественик Йоан Павел II, посочва Светият Отец, "получи Евхаристията от Христос, нейния Господ, не като извънредно ценен дар сред много други, а като Дар на даровете, Дар най-съвършен и в най-висша степен, защото това е дарът, който е самият Той, Неговата личност, Неговото свещено човечество, както и на дара на неговото спасително дело" (Ecclesia dе Eucharistia, 11).

Именно свещениците, са призовани да продължат това спасително тайнство през вековете, до славното завръщане на Господ, защото те могат да съзерцават, точно в евхаристийния Христос, забележителния модел на " диалогa на званията" между свободната инициатива на Отца и отговорa на Христос. В служението на Евхаристията самият Христос действа чрез онези, които Той избира като Свои служители; Той ги подкрепя, така че техният отговор да се формира в среда на доверие и благодарност, която премахва всички страхове, дори когато те изпитват по-остро собствената си слабост (срв. Рм 8:26-28), или когато неразбирателството или преследванията са най-горчиви (срв. Рм 8:35-39).

Съзнанието, че си спасен от любовта на Христос, подхранвано от всяка Литургия във вярващите и особено в свещениците, изтъква Бенедикт XVI, не може да не възбуди в тях доверчиво себеотдаване на Христос, Който даде живота Си за нас. Вярата в Господ и приемането на Неговия дар ни кара да Му се доверим с благодарно сърце, придържайки се към плана Му за спасение. Когато това се случи, този, който е "призван" доброволно оставя всичко и се подчинява на учението на Божествения Учител. Така започва плодотворния диалог между Бог и човек, таинствената среща между любовта на Господ, който призовава и свободата на човек, който отговаря в любов, чувайки думите на Исус отекващи в душата му: "Не вие Мене избрахте, но Аз вас избрах и ви поставих да идете и да принасяте плод, и плодът ви да пребъдва" (Йоан. 15:16 ).

Това преплитане на любов между божествената инициатива и човешкия отговор присъства също, по един прекрасен начин, в званието за богопосветен живот. Вторият Ватикански събор припомня: "Евангелскити съвети за целомъдрие, посветено на Бог, бедност и послушание се основават на думите и примерите на Господ. Те са понататък поети от апостолите и отците на Църквата, както и от страна на лечителите и пастирите на душите. Съветите са божествен дар, който Църквата получи от своя Господ и който тя винаги пази, с помощта на Неговата благодат" (Lumen Gentium, 43).

И тук Исус е моделът на пълно и доверчиво придържане към волята на Отца, към когото всеки богопосветен човек трябва да гледа, подчертава Папата. Привлечени от Него, още от първите векове на християнството, много мъже и жени са оставяли семейства, притежания, материални богатства и всички човешки блага, за да следват Христос в себеотдаване и без компромиснo да живеят според Евангелието, което става за тях училище за дълбоко вкорененa святост. Днес, мнозина поемат същия този труден път на евангелското съвършенство и реализират своето звание в изповядването на евангелските съвети. Свидетелството на тези наши братя и сестри, в съзерцателни манастири, религиозни институти и конгрегации за апостолически живот, напомня на Божия народ, "че тайната на Божието царство вече работи в историята, въпреки че очаква пълната си реализация в небето" (Vita Consecrata, 1).

Кой обаче, може да счита себе си достоен да подходи към свещеническото служение? Кой може да прегърне богопосветения живот, разчитайки единствено на собствените си човешки сили? За пореден път е полезно да припомним, че отговорът на мъжете и жените на божествения призив, когато са наясно, че Бог е Този, Който поема инициативата и води Своя план за спасение до изпълнение, никога не е моделиран според плахия личен интерес на безполезния слуга, който, от страх, заравя поверения му таланта в земята (вж. Матей 25:14-30), а по-скоро се изразява в готовност за придържане към Господния призив, както е в случая с Петър, който, вярвайки в Господните думи, не се поколебава да хвърли мрежите още веднъж, независмо, че се е трудил цяла нощ напразно (вж. Лука 5:5). Без по никакъв начин да се отхвърля личната отговорност, казва в заключение Светият Отец, свободният човешки отговор на Божия призив се превръща по този начин в "съ-отговорност", в отговорност в- и с- Христос, чрез действието на Неговия Свети Дух; превръща се в общение с Този, който ни прави способни да принесем много плод (вж. Йоан 15:5).

Превод Бистра Пищийска