Папата: най-трудният пост е да бъдем милосърдни към ближния

"Срамувам ли се от плътта на моя брат, на моята сестра?”. Този въпрос постави Папа Франциск в проповедта си на утринната литургия, която отслужи в петък в религиозния Дом Санта Марта във Ватикана. Папата изтъкна, че истинската вяра е тясно свързана с милосърдието към бедните, защото без него, онова което изповядва е лицемерие.

Християнството не е правило без душа, ръководство за формални обноски за хора с маските на лицемерието, за да скрият сърцето в което милосърдието липсва. Християнството е „плътта” на самия Христос, който се навежда без да се срамува над страдащите. За да обясни това, Папа Франциск се спря на диалога от днешното Евангелие (Мт 9, 14-15) между Исус и учителите на закона, които критикуват учениците му, че не зачитат поста за разлика от тях и фарисеите, които постят много. Фактът, отбеляза Папата е, че учителите на закона бяха превърнали съблюдаването на заповедите в една „формалност”, превръщайки „религиозния живот” в „една етика” и забравяйки корена, т.е. „историята за спасение, за избора, за съюза”:

„Да се получи от Господа любовта на един Баща, идентичността на един народ, и след това да се превърне в етика, означава да се отхвърли дарът на любовта. Тези лицемери са добри хора, правят всичко, което трябва да се прави. Изглеждат добри! Спазват етиката, но нямат доброта, защото са загубили смисъла за принадлежността към един народ! Господ дава спасението вътре в един народ, в принадлежността към даден народ”.

Въпреки това, отбеляза Папата, още пророк Исайя – в текста припомнен в Първото четиво – бе описал с яснота какво значи постенето според виждането на Бог: „Разкъсай оковите на неправдата, угнетените пусни на свобода”, но също „раздели хляба си с гладните и скитниците сиромаси заведи у дома си”, „видиш ли гол – облечи го”:

„Този е постът, който иска Господ! Пост, който се грижи за живота на брата си, който не се срамува – казва го сам Исайа – от плътта на брат си. Нашето съвършенство, нашата святост вървят напред, в който ние сме избрани и включени. Тази е тайната на Тялото и Кръвта на Христос. Споделянето на хляба с гладния, грижата за болните, за възрастните, тези които не могат да ни дадат нищо в замяна: това означава да не се срамуваш от плътта!”.

Това означава, че „по-трудният пост”, заяви Папа Франциск, е „постът на добротата”. Този е постът на Добрия Самарянин, който се навежда над ранения; не е този на свещеника, който го вижда, но върви напред, може би от страх, че ще се зарази. „Това е предложението на Църквата днес: срамувам ли се от плътта на моя брат, на моята сестра?”:

„Когато давам подаяние, оставям ли монетата да падне без да докосне ръката ми? И ако случайно я докосне, веднага ли го прави? Когато давам подаяние, гледам ли в очите на моя брат, на моята сестра? Когато знам, че някой е болен, отивам ли да го посетя? Поздравявам ли ги с нежност? Може би има един знак, който ще ни помогне, този на нежността? Умея ли да се навеждам над болните, над възрастните, над децата или съм загубил смисъла на нежността? Тези лицемерци не познаваха нежността!... Не се срамувай от плътта на нашия брат: това е нашата плът! Както ние правим с този брат, с тази сестра, така ще бъдем съдени”.

jp/ rv