Папата на Пепеляна сряда: Великият пост ни припомня, че промяната в нас и около нас е възможна

Великият пост е призив да се завърнем към Бог, защото „нещо не е наред в нас, в нашите общества и в Църквата и имаме нужда да се променим”. Това каза Папата на литургията, която отслужи в сряда вечерта в базиликата Санта Сабина на Авентинския хълм, с която Католическата църква навлиза във великопостното време. Според традицията, преди литургията Папата участва в покаятелна процесия от църквата Свети Анселм заедно с кардинали, епископи, доминикански и бенедиктински монаси, а в края на литургията извърши ритуала посипване на главата с пепел.

Акцентът в проповедта му бе върху обръщането на сърцата, което не бива да се свежда до външни форми или неясни идеи, а трябва „да обхваща и трансформира цялото съществувание, започвайки от съзнанието”. „Приканени сме да поемем един път срещу рутината и положим усилия да отворим очите и ушите си, но преди всичко сърцата си, за да преминем отвъд нашата „градинка”, каза Папа Бергольо.

Да се открием за Бог и братята
„Живеем в един все по-изкуствен свят и в една култура „да се прави”, „да се използва”, където не се досещаме, че изключваме Бог от нашия хоризонт”, посочи Папата. „Великият пост ни приканва „да се разтърсим”, да си припомним, че сме създадени, а не богове. „Когато виждам в малкото ежедневие борбите за власт и пространство, си мисля: „Тези хора играят на Бога Създател, но все още не се досещат, че не са Бог!”.

Рискуваме също и да се затворим за другите, да ги забравим. Но само когато трудностите и страданията на нашите братя достигнат до нас, само тогава можем да започнем нашия път на промяна към Пасхата”.

Папата посочи и елементите на този път, който се характеризира с кръста и пожертвованието: молитвата, поста и подаянието. И трите елемента ни посочват да не се поддаваме на външното, защото онова, което е ценно не е показността; истинската стойност на живота не зависи от одобрението на другите или от успеха, а от „онова, което е в нас”.

Молитвата
Силата на християните и на всеки вярващ е в молитвата, каза Папата. В моментите на слабост можем да се обърнем към Бог със синовно доверие и се „хвърлим в морето на молитвата, което е безбрежното море на Божията любов, за да вкусим от Неговата нежност”. Но същевременно, Великия пост е и време за „интензивни и усърдни молитви за нуждите на братята” намиращи се в бедност или страдание.

Постът
Постът не е „формална” практика, посочи Папата, а „има смисъл, ако действително засегне нашата сигурност, бива съпътствана от полза за другите и ако ни помогне да усвоим стила на Добрия Самарянин”. Става въпрос за един „знак за съзнание и отговорност към несправедливостта и произвола, особено към бедните и малките; знак за доверието което възлагаме в Бог и Неговото провидение”.

Подаянието
Подаянието показва „безвъзмездие”, каза Папата: „Днес за него няма място в ежедневието, в което всичко се продава и купува. Всичко е пресмятане. Подаянието ни помага да живеем безвъзмездието на дара, което е освобождението от кошмара на притежанието, от страха да се изгуби натрупаното, от мъката на онзи, който не иска да сподели с другите своето благополучие”.

Но защо трябва да се завърнем към Бог, както ни призовават Светите Писания, запита риторично Папата. "Защото има нещо нередно в нас, в обществото, в Църквата и имаме нужда от промяна, от завой, да си възвърнем вярата”. „Великият пост ни припомня, че промяната в нас и около нас е възможна, защото Бог е верен и е готов да прости и започнем отначало”.

dg/ rv