Папата към свещениците: време е за милосърдие и лекуване на раните

Цялата Църква трябва да живее милосърдието и се грижи за „уморените” и „наранените”, както Исус, като за стадо без пастир, а свещеника „да има сълзи за тях” и им даде своята близост. С тези думи Папа Франциск се обърна към римските свещеници с които се срещна в четвъртък във ватиканската аула Павел VІ.

„Не сме се събрали за духовни упражнения в началото на Великия пост, а за да чуем гласа на Светия Дух, който говори на цялата Църква в наше време, което е времето на милосърдието – каза Папата в началото на своето размишление. Времето на милосърдието не е само за Поста”, а цялата Църква е израз на милосърдието. Папа Бергольо припомни интуицията на своя предшественик Йоан Павел ІІ въвел в литургичния календар празника на Божието милосърдие и канонизирал полската монахиня Фаустина Ковалска:

„Днес много бързо забравяме всичко, дори Учението на Църквата! – отбеляза Папата. Отчасти, това е неизбежно, но големите идеи, интуиция и наследство на Божия народ не трябва да забравяме. Едно от тях е божието милосърдие, дадено ни свише”.

Свещеникът трябва да бъде израз на това милосърдие по примера на Добрия Пастир, посочи Папата. „Да бъде близо до верните и служи на всички. Близостта е пастирския критерий! Всеки, който е неранен в своя живот по някакъв начин, да може да намери у свещеника внимание и бъде изслушан”.

Затова е нужно свещеникът да живее в първо лице тайнството на Помирението и Изповедта и да го демонстрира в своето отношение, по начина по който приема, слуша, съветва и опрощава”. Ако прави това от сърце, може да го дари на другите, чрез своето служение. Свещеникът, допълни Папа Бергольо, е призван да се вълнува:

„Лабораторните” свещеници не помагат на Църквата! – посочи Папата. Днес трябва да гледаме на Църквата като на полева болница, защото има нужда да се лекуват раните, а те са много! Има много наранени от материални проблеми и от скандали, дори в Църквата. Наранени от илюзиите в света...Ние, свещениците, трябва да бъдем близо до тези хора. Милосърдието означава преди всичко да се лекуват раните”. „Раненият няма нужда от анализи, за да се предпише специално лечение, преди това трябва да се лекуват отворените рани”.

Милосърдието е неизбежна част по пътя към светостта и включва „пастирското страдание”, допълни Папата. Това означава свещеникът „да страда заедно с хората”, „както един баща и една майка страдат за децата си”, да се тревожи заедно с тях. За да изтъкне важността на тези думи, Папата се обърна към свещениците с няколко въпроса:

„Кажи ми, ти плачеш ли? Колко от нас плачат пред страданието на едно дете или пред разрушаването на едно семейство? Или по време на свещенството сме изгубили сълзите си? Плачеш ли за твоя народ? Молиш ли се пред Дарохранителницета? Бориш ли са за твоя народ заедно с Господ, както Авраам се е борил? Как приключваш деня, с Господа и ли с телевизора? Какво е твоето отношение към онези, които ни помагат да бъдем по-милосърдни, тоест децата, възрастните и болните? Можеш ли да ги погалиш или се срамуваш да погалиш един възрастен човек?”.

„Не се срамувайте от плътта на твоя брат”, допълни Папа Бергольо, защото „накрая всички ще бъдем съдени по начина да се приближаваме към „всяка плът”. „Нека се приближим към плътта на нашия брат”, както Добрия Самарянин. В края на времената, завърши Папата, „ще може да съзерцава славната плът на Христос само онзи, който не се е срамувал от плътта на своя ранен и отхвърлен ближен”.

dg/ rv