Посланик Топалов: българските католици – мост към европейската цивилизация

„За съжаление през XIV-XV век България попада заедно с Византия и останалите балкански народи в Османската империя. Това спира цивилизационното й развитие за пет века, през които почти единствената й връзка с европейската цивилизация са католическите общини в България. Младежи от тези общини получават образование в италиански католически колежи и университети, връщат се в България и стават учители, духовници, писатели, народни водачи”. Това каза Н. Пр. Проф д.ф.н. Кирил Топалов в речта си на приема по повод Националния празник и 100-годишнината от рождението на Борис Христов. Тържествената проява се състоя на 28 февруари в салоните на Българския културен институт в Рим и бе организирана от Посолството на Република България към Светия Престол и Суверенния военен орден на Малта.

Националният празник бе отбелязан с концерт на български изпълнители. Тържеството бе открито с кратко приветствено слово, произнесено от директорката на Българския културен институт в Италия Жана Яковлева. Основната реч във връзка с 3 март и със стогодишнината от рождението на великия български оперен певец Борис Христов произнесе посланикът на България във Ватикана проф. Кирил Топалов. Той се спря на историческите обстоятелства, свързани както с падането на България под чуждо иго, така и на важната роля на католиците в България за запазването на българската национална идентичност през вековете на робството, като единствен мост между българското общество, макар и не цялото, и културата на цивилизована Европа. Беше припомнен безспорният принос на католическите епископи Петър Парчевич, Филип Станиславов и Петър Богдан Бакшев към българската култура и история. Посланик Топалов подчерта историческата роля на освобождението на България и огромното цивилизационно значение на възстановяването на българската държавност през 1878 г. Изтъкна също, че делото на солунските братя Св. Св. Кирил и Методий през ІХ век и това на великия бас Борис Христов през ХХ век очертават светлата рамка на българското културно присъствие в Рим и на приноса на българската култура в съкровищницата на световната цивилизация.

По време на концерта прозвучаха класически произведения на Джузепе Верди, Пиетро Маскани, Пьотр Чайковски, Цезар Кюи, Сергей Рахманинов, Георги Костов, Йосиф Герджиков, Парашкев Хаджиев, Александър Текелиев, Рихард Вагнер и Гаетано Доницети. Публиката се наслади на гласовете на Мариана Цветкова (сопран), Мария Жекова (мецоспоран), Пламен Бейков (бас) и Алек Аведисян (баритон). На пианото акомпанираше Боряна Ламбрева. Изпълненията бяха от много висока класа и бяха заслужено бурно аплодирани от публиката.

Националният празник на България уважиха с присъствието си дипломати, акредитирани към Светия Престол. Присъстваха посланиците от Балканския полуостров и повечето европейски страни. Височайшите гости бяха предвождани от самия доайен на дипломатическия корпус към Светия престол, посланика на Княжество Монако Н. Пр. Жан-Клод Мишел. Сред гостите бе и Елена Драгостинова, директор на къща музей „Борис Христов” в София. Присъстваха също италиански и български интелектуалци, представители на различни културни и политически институции в Италия, журналисти, италиански и български граждани, живеещи в Рим, Милано и други италиански градове.

vik/rv