Монс. Христо Пройков: почувствахме бащинското покровителство на Светия отец Папата
Тримата епископи от
Католическата Църква от България, монс. Христо Пройков, екзарх на католиците от източен
обред и председател на Католическата епископска конференция, монс. Георги Йовчев,
епископ на Софийско-Пловдивския диоцез и монс. Петко Христов – епископ на Никополската
епархия, отслужиха Света литургия на гроба на св.Петър във Ватиканската базилика.
На литургията присъстваха сестра Пенка Дерменджиева и редакторите от Българската програма
на Радио Ватикана. В интервю монс. Пройков обяснява впечатленията си от срещата с
Папа Франциск и мисията на Католическата Църква в България след визитата "ад лимина"
във Ватикана:
*********** Тази визита на Светия Отец Папата, на която бяхме
повикани от него е каноническа визита, едно задължение на всички католически епископи
от целия католически свят, които се представят по желание на Светия Отец Папата в
определено време, обикновено на 5 години. Очаквахме я с нетърпение, защото за мене
като епископ, това е третата католическа визита ад Лимина: при Йоан Павел ІІ, при
Папа Бенедикт ХVІ и сега при Папа Франциск. Всяка една визита, по особен начин оставя
и блясък, и следа в сърцата, и в нашата работа като епископи, които имаме задължение
да предадем това, което сме получили, това, което сме чули от нашия Първосвещеник,
Светият Отец, на нашите свещеници и духовници, и верни. В този случай се срещнахме
наистина с един баща, с който разговаряхме точно както деца биха разговаряли със своя
родител, съвсем непринудено. С малко думи заедно тримата епископи, разговаряйки с
него, мисля че всеки един от нас получи толкова много, колкото не е очаквал. От гледна
точка на това, че имаше и окуражаване на нашата дейност и разбиране, и въпроси с какво
можем да ви бъдем от помощ, от какво вие имате нужда от нас. Всичко това предразполага
много и наистина се чувствахме като деца около своя баща. И този израз на бащинско
покровителство от страна на Светия Отец Папата, което е присъщо за него, ни сближава
много с Църквата. Мисля, че това е най-хубавото – сърцето, което успяхме да спечелим
от Светия Отец Папата да предадем на нашите духовници и верни. Мисля, че това е началото
на хубави срещи и едно добро продължение на нашата работа, което ни дава много сили
напред.
Ваше Високо Преосвещенство, в скоро време ще се завърнете в Рим
за Синода за семейството. Кои са главните пастирски задължения на които Католическата
Църква в България трябва да отговори? Католическата Църква обгръща разбира
се целия свят с всичките му проблеми. България от своя страна през 2007 г. навлезе
в големия свят на Обединена Европа, а заедно с това и целият глобален свят ни обгръща
със своите предизвикателства, със своите нови изисквания или въведения в живота на
човека. И ние чувстваме, че класическата форма на семейството сякаш е разклатена и
тези проблеми засягат вече и нас. В желанието си да бъдем по-тясно свързани с Европа,
сякаш приемаме всичко с една лекота. Именно заради това проблемът става все по-сериозен
и Католическата църква, която обгръща пак целия свят, в лицето на Светия Отец Папата
проявява точно тази загриженост, която е и наша и свиква този Синод на Църквата, именно
за да разискваме тези теми, които засягат всички нас. Бих казал, че в България класическата
форма на семейството дълго време е била запазена и семейството е оцеляло точно заради
това. Но днес семейството е също много заплашвано и има нещо многозначително, което
бих желал да споделя. Когато се говореше за тези съжителства на приятелски начала,
без брак в България, Парламентът свика една кръгла маса, на която присъствахме всички
религиозни общности, които сме в България, и може би за първи път в историята на България
имахме абсолютно единодушие по този въпрос, че бяхме против тази форма на брака. И
в крайна сметка през Парламента не мина този закон засега. Това е една победа на единодушието
не само на християнските общности, но и на всички религиозни деноминации в България,
дори и будисти, и други учения бяха съгласни с нас и това даде много добър резултат
и един кураж, че можем заедно да постигаме неща, които са много ценни за България
и особено както е това за семейството.
Във Ватикана посетихте и Папският
съвет за семейството. Какви са вашите впечатления ? Наистина, както целият
свят, обединен помежду си, за съжаление и в някои фалшиви идеи и вземане на решения,
иска по някакъв начин да въздействува върху семейството и да го преобрази, и да го
нагласи в някаква светлина на модерен свят, така и тук, в Рим, окото на света, Папският
съвет за семейството фокусира в себе си всички гледни точки по отношение на семейството,
в позитивната светлина на семейството, в класическата форма на семейството. Ето защо
всяка една среща, и ние сме благодарни, че бяхме приети в Папския съвет за семейството,
е от голямо значение, е от голяма полза за нас с материалите, които ни дават, като
публикации, с мислите, които разменяме, със съветите, които получаваме, за да можем
ние от своя страна в подготовката на семействата, и семейните двойки, да бъдат винаги
с една истинска и ефикасна подготовка, за да могат от тях да израстват след това пък
деца, които от своя страна, възпитани в този дух, ще търсят да създадат истински семейства,
които да имат продължението в един християнски смисъл, с благословението на Бога.