Папа Франциск към българските епископи: Църквата да бъде мисионерска и в диалог с православните

Един народ, който „сред събитията на историята поддържаше жива вярата в Христос”. Това е България в думите на Папа Франциск към епископите от тази източно-европейска страна, приети днес на визита ад Лимина. В словото си към йерарсите, Светият Отец премина през етапите на по-скорошната българска история, като ги покани да вървят напред по икуменическия път с Православната църква.

Една история, белязана „от много духовни празноти, оставени зад себе си от преминалия атеистичен режим”, както и от „схващането на културни модели, където преобладават намерения от определени материалистични усилия”, католическите училища в България, както от латински, така и от ориенталски обред, които „носят напред с ангажимент на тяхната мисия на свидетелство”, за моралните ценности и тези на Христовото Евангелие. Папа Франциск начерта картината на България, в която подчерта, „се присъства на едно разбуждане на дейностите и на инициативите, които показват жизнеността на католическата вяра”, въпреки че броят на верните е едно „малцинство в страната”. Пожеланието на Светия Отец бе да „се върви смело по този път”, търсейки да се актуализира и в България „тази мисионерска промяна, която Църквата е призвана да реализира в целия свят”:

„Това изисква едно духовно и пастирско преобръщане, което започва от осъзнаването, че по силата на Кръщението, ние всички сме ученици мисионери, изпратени от Господа да евангелизират с радост и с дух, като ценят и ценното наследство на народната набожност. Този обновен мисионерски ангажимент, притежава и едно социално измерение, имащо като отправна точка измерението на социалната доктрина на Църквата, чиито приоритет са социалното включване на бедните и ангажимента за общото благо и за социалния мир”.

„Твърде значително е”, допълни Папата, че гражданските институции признават ролята на Светия Престол „като духовна и морална власт в лоното на международната общност и ценят „по положителен начин” присъствието и приноса на Католическата Църква в България:

„Многобройните свидетелства на вярност към Христос и към Църквата, направени в драмитични периоди и пътя поет през тези две десетилетия за възстановяване на свободата, нека ви изпълнят с благодарност към Господа и ви влеят доверие в неговата пророческа дейност в историята”.

Насърчението на Папата бе „към едно обновено и съгласуван ангажимент във формирането на верните”, насърчавайки подходящия катехизис, специалното внимание към младежката пастирска дейност и призвание и за свещеническото братолюбие. Накрая Папа Франциск изпрати „сърдечен поздрав” към Патриарх Неофит, който след няколко дни ще отбележи първата годишнина от неговото каноническо избиране и пожела „да се продължава по пътя за изграждане на един все по-интензивен и братски диалог с Православната Църква:

„В общото и молитвено слушане на Словото Божие, пожелавам да се отворят сърцата и умовете на всички, за да стане все по-конкретна надеждата за съвместно достигане и честване на Евхаристичната жертва”.

По повод предстоящото канонизиране на блажените Йоан ХХІІІ и Йоан Павел ІІ, на 27 април т.г. Папата изрази задоволство от присъствието на български католически делегации, сред които тази от византийско-славянски обред – и подчерта, че неговите предшественици оставиха завидна следа в България:

„Това е един красноречив знак за следите оставени в душата и живота на българската католическа общност за свидетелството на първия Папа славянин, особено за неговото посещение, което той направи във вашата родина през май 2002; тя е знак и за спомена оставен от архиепископ Анджело Джузепе Ронкали през деветте години, когато бе в България като Апостолически делегат”.

jp/ rvM