Папа Франциск: вярващи превърнати в езичници и езичници достигнали до вярата
Един вярващ може да
загуби вярата поради своите увлечения и суета, докато един неверник може да стане
вярващ чрез своето смирение: това накратко каза Папата днес в Дома Санта Марта във
Ватикана.
Четивата за деня (1 Сам 11, 4-13; Мк 7, 24-30) ни карат да се замислим
за един двоен път: „от идолопоклонничеството към живия Бог” и обратното, „от живия
Бог към идолопоклонничеството”. Размишлението на Папата тръгна от Евангелието, в което
една „смела жена”, една хананейка, т.е. езичница, иска от Исус да освободи дъщеря
й от нечистите духове. Това е една „отчаяна” майка – коментира Папа Франциск – „тя
е една майка, която за здравето на дъщеря си прави всичко”. Тази жена, която положително
не бе ходила в университет, знаеше как да отговори”. И отговаря не чрез своя интелект,
а чрез утробата на майка, чрез своята любов. „Тази жена – обясни Светият Отец –„не
се срамуваше” и заради нейната вяра Исус „й направи чудото”:
„Тя се бе изложила
на риска да направи лоша фигура, но настоя и от езичеството и идолопоклонничеството
намери здраве за своята дъщеря, а за себе си намери живия Бог. Този е пътят на личност
с добра воля, която търси Бог и го намира. Всеки ден в Църквата на Господа има хора,
които изминават този път, в мълчание, за да намерят Господа, водени от Светия Дух”.
„Но
е налице и обратният път” – отбеляза Папата – този на Соломон, който бе „най-умният
човек на земята”, който бе получил от Бог големи благословии, той имаше „универсална
известност, цялата власт”. Но какво се случи? Харесваха му жените и той „отклони сърцето
си към други богове”: така въведе идоли в Израил. Неговото сърце не остана вярно на
Господа, както сърцето на Давид, неговият баща”:
„Неговото сърце отслабна и
той загуби вярата си. Най-мъдрият човек на света се остави да бъде воден от своите
увлечения. Той знаеше да цитира Библията, но да имаш вяра не означава да цитираш Веруюто
и той бе загубил вярата си”.
Соломон – продължи Светият Отец – „бе грешник,
като своя баща Давид. Но отиде напред и от грешник стана покварен. Неговият баща бе
грешник, но Господ прости греховете му, защото бе смирен и искаше прошка”. Соломон
бе „много мъдър”, но гордостта и неговите увлечения го доведоха до покварата. Именно
в сърцето се губи вярата” „Лошото зърно на неговите увлечения порасна в сърцето
на Соломон и го доведе до идолопоклонничеството. И чухме след първото четиво в Алелуйята,
този добър съвет: ‘С кротост приемайте насадено словото‘ – с кротост – ‘Словото, което
може да спаси душите ви‘. Да приемем думите на хананейката, на тази езичница, приемайки
Словото Божие, което е посадено в нас и което ще ни доведе до спасението. Словото
Божие нека ни укрепи по този път и ни позволи да не стигаме до покварата и до идолопоклонничеството”.