Отец Ломбарди: отказът на Бенедикт ХVІ от папството е жест на голям ръководител

Преди една година, на 11 февруари, Бенедикт ХVІ подаде оставката си от Свети Петровото служение. Един епохален жест, който бе приет с изненада в не само в Църквата, а и в целия свят, въпреки че Папа Ратцингер ясно говори по тази тема няколко месеца преди това в интервю пред германския журналист Петер Зеевалд. В момента на отказа много наблюдатели признаха че не са готови да посрещнат такова решение с историческа стойност, тъй като векове наред папата не се е отказвал от Свети Петровия Престол. Официалният край на понтификата му бе на 28 януари в 20.00ч. със затварянето на вратата на Апостолическия дворец в резиденцията Кастел Гандолфо край Рим, където папа Ратцингер се бе оттеглил по време на Конклава. От този момент той е почетен Папа.

„Онова, което казвам сега и което казах тогава, че това е жест на голям ръководител, тоест, свободно взето решение съобразно обстановката в Църквата и историческата ситуация”, заявява в интервю генералния директор на Радио Ватикана отец Федерико Ломбарди. „Неговото решение е плод на дълбока духовност, размишление и молитва, но и на голяма смелост, тъй като става въпрос за необичано решение, което носи със себе си всички проблеми или съмнения за последствията и бъдещето, както за Божия народ, така и за обществото – продължава отец Ломбарди. Яснотата и вярата с която Бенедикт ХVІ се бе приготвил за това решение, му дадоха спокойствието и необходимата сила да посрещне тази нова ситуация, която изживя в първо лице, а после и Църквата с избирането на нов Папа. По този път той бе придружаван от Църквата и от духа на Господа”.

Относно безпрецедентното съжителство на двама папи, отец Ломбарди коментира: „Никога не съм изпитвал безпокойство, тъй като папството е служение, а не власт. Ако проблемите се разрешават в светлината на властта, тогава е ясно че двама души биха имали трудно съжителство поради отказа от власт и съжителство с наследника. Но ако съжителството се живее в светлината на служението, когато единия предава своето служение пред Бога с пълно съзнание на друг със същото съзнание, тогава не съществуват проблеми! Тогава настъпва дълбока духовна солидарност между двама служители на Бога, които търсят доброто за Божия народ в служение на Господа”.

Ватиканският говорител разказва и един личен спомен от първите дни на понтификата на Бенедикт ХVІ: „Всеки път преди аудиенцията поздравявах Папата, а той ми даваше една броеница и медальон от неговия понтификат с думите: „Вие, свещениците, не трябва да забравяте да се молите”. Няма да забравя този съвет, който бе израз на неговата убеденост и внимание за ролята на молитвата в нашия живот. Бенедикт ХVІ винаги е бил човек на молитвата, през целия си живот, и желаеше да живее в това измерение с повече пространство и дълбоко посвещение. Сега, за него е настъпило това време”.

Йозеф Ратцингер живее далеч от обществения живот, но не изолирано, пояснява отец Ломбарди: „Живее дискретно, извън публичния живот, но не е изолирано, като в манастир със строг съзерцателен живот. Живее като възрастен религиозен човек: в молитва, размишление, четене, отговаря на писма, разговоря с близките хора около него и онези, които се обръщат към него за съвет и духовна помощ. Това е животът на един духовно богат човек, с голям опит, в дискретно отношение към другите”. „Освен това е във връзка със своя наследник с когото се срещат и диалогират. „Колко е хубаво, когато виждаме снимката на двама молещи се папи – сегашния и почетния. Това е силен окуражаващ знак за приемствеността на Свети Петровото служение към Църквата”.

Накрая отец Ломбарди сравнява Бенедикт ХVІ с големите фигури на възрастни хора в историята на Църквата, „като Симеон, който приема Исус в Храма и гледа с радост към своята съдба и бъдещето на общността”: „Всички знаем голямата стойност на присъствието на възрастните сред нас, мъдри, богати на вяра и изпълнени с мир. За мен, мисля и за Църквата, такъв е Бенедикт ХVІ: Велик Старец, мъдър и свят, който ни призовава към душевен мир. Дълбоко пазя в себе си неговата обичайна усмивка, в най-хубавите моменти от нашите срещи, която ни приканва да продължаваме напред с вяра и надежда”.

dg/ rv