Неделна проповед от отец Йоан Хаджиев: Каква е нашата мисия в света

Вие сте светлината на света (Матей 5,13-16)

Литургията за Петата обикновена неделя през годината ни предлага епизода в който Исус казва на своите апостоли: „Вие сте солта на земята; но ако солта изгуби сила, с какво ще се направи солена? Тя вече за нищо не струва, освен да се хвърли вън и се тъпче от човеците. Вие сте светлината на света”. Отдавайки се доброволно на страданията от любов към човека, Христос дава „вкуса” на всичко сътворено. Затова всяка християнска общност е призвана да бъде „солта на земята”. Какво означава това? Евангелският разказ коментира отец Йоан Хаджиев от Ордена на Босите кармелитани, специализант по Каноническо право в Папския Григориански университет в Рим.

Скъпи братя и сестри,
В днешното Евангелие Исус припомня на апостолите, с това съответно и на нас, основните задължения на всеки, който Го е последвал. Всеки кръстен, независимо от това, в кое призвание осъществява житейския си път - като клирик, монах или мирянин - е задължен да се освещава и да проповядва Евангелието. Всеки извършва тези основни задължения, според това каква функция изпълнява в Църквата, но тези две задължения обединяват всички кръстени по пътя им към спасението.

Исус ни казва: "Вие сте солта на земята". Тук се проявява призванието ни към святост. Нашата святост и нашият конструктивен пример на живота са сол, достатъчно е малко за да запалим другите за Исус. Солта дава вкус на храната, тя е нейният "смисъл". Без Христос животът е безсмислен, понеже всичките ни цели биха били тук на земята, без хоризонта, който ни дава вечният живот. Всеки християнин е задължен да бъде свят и да върви по пътя на светостта, да бъде солта, която консервира света. А съществува ли безсолна сол? Няма такова нещо, това е пълен абсурд, но християнинът, който не търси свето освещаване е точно това - безсолна сол.

Исус също ни казва: "Вие сте светлината на света". Евангелието е светлина за човека, която му дава възможността да види света, такъв какъвто е. Отваря ни очите за Божията мъдрост и логика, която ни дава надежда, дори когато всичко изглежда загубено. В Евангелието се крие голямо богатство, разказва се за Исус, който спасява човека от всички времена. Затова и ние трябва да проповядваме, всеки по свой начин според призванието. Но всички ние, независимо какъв е нашият път, сме задължени да свидетелстваме за нашата радост и надежда - Исус. Иначе ще станем тъмна светлина, нещо което не съществува в природата, но ние можем да се превърнем в това, ако не живеем според Божиите закони. Амин.