2014-02-06 17:04:35

Докладът "Луначек" разделя Европа


RealAudioMP3 С 394 гласа „за”, 176 „против” и 72 въздържали се, Европейският парламент одобри на 4 февруари доклада на австрийската евродепутатка Улрике Луначек, озаглавен „Пътна карта срещу хомофобията и дискриминацията въз основа на сексуална ориентация и полова идентичност". Авторката на доклада изтъкна: „Хомофобията не трябва да бъде повече толерирана в Европа. Много от нас, лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и интерсексуални лица (ЛГБТИ), дълго време живяха в страх. Страх да вървят за ръка по улиците, страх, че ще бъдат обидени, страх да не бъдат изхвърлени от дома, училището или работното място”.

Парламентът изтъкна, че правата на ЛГБТИ лицата все още „не се зачитат напълно”. Според документа, най-изложени на риск са работните места, училищата, секторът на здравеопазването и свободата на движение. В документа се припомня и „необходимостта да се зачита свободата на изразяване и убежденията или мненията, които водят до плурализъм на идеите, стига те да не подтикват към омраза, насилие или дискриминация”.

С резолюцията държавите-членки, които имат и свободата да не я приемат, се приканват да насърчават с всякакви средства програмата за правата на ЛГБТИ лицата, която, между другото, предвижда еднополови бракове, свободен достъп до осиновяване, до асистираното зачеване и сурогатно майчинство за тези двойки. Според Лука Волонте, бивш председател на Народната европейска партия, става дума „не за защита на правата на човека, а за налагане от страна на лобита”.

Работата на Европарламента в Брюксел бе проследена от Мария Хилдингсон, генерален секретар на Европейската Федерация на католическите семейни асоциации, която коментара гласуването:

„Атмосферата в залата беше относително спокойна, но смятам, че това е началото на една предварителна консултация. Получи се голямо разбуждане на съзнанието, особено в социалните мрежи като Туитър. Знаем, че докладът бе подкрепен единодушно от една известна политическа група, други групи бяха разделени по въпроса, а трети бяха определено против. Всичко това показва, че темата съвсем не е лесна за обсъждане и преди всичко тя не влиза в компетенциите на Европейския Съюз, а на отделните държави-членки, като правата на семейството. Затова специално се позовава на препоръките на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 2010 г. за гарантиране на здравно осигуряване при раждане от страна на лесбийки и при осиновяване от страна на хомосексуалисти. Това е въпрос, който не обединява европейските граждани, а по-скоро ги разделя, не само защото е деликатен, а защото има и много различни тълкувания на всяка една страна. Ако се спрем на Европейския Съюз ще видим, че никоя страна от Източна Европа не е издала норми в посока на така наречения „Закон Тобира”, както го наричаме във Франция, докато в западните страни са създадени закони в тази посока. Ето защо отбелязваме, че има голямо различие и аз наистина смятам, че се получава голямо разделение между европейските страни. Въз основа на всичко това, ще бъде жалко да се прокарва тази програма, която изглежда, че е насърчавана от едно лоби, което се обявява в защита на хомосексуалистите, докато ние добре знаем, че голяма част от хомосексуалистите не са напълно съгласни с такава позиция и от друга страна не са информирани какво се прави от тяхно име и за какво става въпрос. Това е един вид взимане на заложници против тяхната воля”.

Мария Хилдингсон споделя какви ще бъдат следващите стъпки на Европейската Федерация на католическите семейни асоциации:

„От една страна ще се обсъди гласуването, като се анализира случилото се и онова, което то води след себе си, но съвсем наскоро имаме една възможност: европейските избори. След няколко седмици ще лансираме предизборна кампания, за да се даде възможност на всички бащи, майки и пълнолетни да се свържат с кандидатите, чрез създаване на интернет платформа, която ще бъде на разположение на всички езици на ЕС. Това е с цел гражданите да могат да задават въпроси на кандидатите и да се запознаят с тяхната позиция, да разберат дали те са се ангажирали с политики в полза на семейството. Семейната политика не е от компетентност на ЕС. От друга страна, много от политическите решения, взети на ниво ЕС, имат пряко отражение върху живота на семействата. Затова кампанията, която ще стартира, няма да приключи след изборите. Тя е само начало, в подкрепа на депутатите, които ще бъдат избрани на 25 май и ще се ангажират със законодателен мандат, който ще започне през юни и ще трае пет години. Всичко е с цел подкрепа на семейството на европейско ниво”.

man/rv








All the contents on this site are copyrighted ©.