През февруари Папата се моли за възрастните хора и за действена евангелизация
За да могат
Църквата и обществото да зачитат мъдростта и опита на по-възрастните: така е формулирано
Общото молитвено намерение на Папа Франциск за месец февруари. В него, посредством
думите на почетния Папа Бенедикт XVI към възрастните, отправени при посещението му
в дома "Viva gli anziani" на общността на Сант Еджидио в Рим, Светият Отец се обръща
към възрастните хора, изтъквайки тяхното незаменимо значение за обществото. Мъдростта
и опитът на старостта не сa даденост, a сa резултат от продължителен процес и дълъг
път. Често, според доминиращите културни модели, остаряването е свързвано само с негативи:
време на регресия, загуба и бездействие, липса на очаквания и проекти, изпълнено с
горчивина и носталгия. Папата обаче предлага една друга визия и говори за красотата
и благодатите на възрастта, като ни призовава да се дистанцираме от негативната представа
за старост и да открием в нея незаменимите богатства, който носи в себе си и може
да предложи на обществото и като път и възможност за задълбочаване на връзката с Бог.*********
Скъпи братя и сестри,
Идвам при вас като епископ на Рим, но също така, като възрастен човек на посещение при връстниците си, посочва Бенедикт XVI при посещението си на дома за възрастни хора "Viva gli Anziani", на общността на Свети Еджидио, на 12 ноември 2012. Излишно е да посочвам, изтъква Папата, че съм добре запознат с трудностите, проблемите и ограниченията на тази възраст и съм наясно, че за много, тези трудности са още по- изострени в резултат на икономическата криза. На нашата възраст, от време на време, се случва да поглеждаме с носталгия назад, към нашата младост, когато бяхме изпълнени с енергия и планирахме бъдещето си. И понякога този ни погледът е замъглен с тъга, виждайки настоящия етап от живота си единствено като заник. Обръщайки се към всички възрастни хора и съвсем наясно с трудностите, които произтичат от нашата възраст, бих искал да ви кажа с дълбоко убеждение: има много красота в старостта!
На всеки етап от живота е необходимо и важно да бъдем в състояние да откриваме присъствието и благодатите на Господ и богатствата, които ни носят. Не бива никога да се поддаваме на скръбта! Получили сме дара на дълголетието и животът е красива, дори на нашата възраст, независимо от някои "болки и страдания" и не малкотo ограничения с които се сблъскваме. Нека на лицата ни винаги се чете радост от съзнаването, че сме обичани от Бог, а не тъга.
В Библията дълголетието се смята за благодат от Бог, изтъква почетният Папа; днес тази благодат е широко разпространена и трябва да се приема като дар, който да ценим и от който да се възползваме максимално. И все пак често обществото, доминирано от логиката на ефективността и печалбата, не го приемам като такъв, a напротив, не рядко го отхвърля и гледа на възрастните хора, като непродуктивни и безполезни. Твърде често чуваме за страданията и тегобите на онези, които са маргинализирани, които живеят далеч от дома или в самота. Затова трябва да има по-голяма ангажираност, като се започне със семействата и обществените институции, за да се гарантира, на възрастните хора възможността да останат в собствените си домове.
Мъдростта на живота, на която ние сме носители, е истинско богатство. Качеството на едно общество, на една цивилизация, се съди по начина, по който се отнася към възрастните хора и от мястото, което им предоставя в живота на общността. Тези, които отделят място за възрастните отделят място за живота! Тези, които приветстват възрастните, приветстват живота! […]
Скъпи приятели, на нашата възраст ние често изпитваме нужда от помощта на другите и това също се случва на Папата, посочва Светият Отец. В Евангелието Исус казва на апостол Петър: "Когато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, където си щеше; а кога остарееш, ще простреш ръцете си, и друг ще те опаше и поведе, където не щеш."(Йоан. 21:18). Господ има предвид начина, по който апостолът ще стане свидетел на вярата си, посредством мъченичество, но това изречение ни кара да мислим и за това, че нуждата от помощ е част от живота на възрастните хора. Бих искал да ви насърча да намерите в това също дар от Господ, защото да бъдеш подкрепян и придружаван, да чувстваш привързаността на другите, е благодат! Това е важно във всеки етап от живота: никой не може да живее сам и без чужда помощ; човешкото същество е релационално. В този случай с радост виждам, че всички вие, които помагате и всички вие, които се нуждаете от помощ, съставлявате едно семейство, чиято живодаряваща сила е любовта.
Скъпи възрастни братя и сестри, дори когато дните изглеждат дълги и празни понякога, изпълнени само с трудности, бедни на ангажименти и срещи; никога не унивайте: вие сте богатство за обществото, дори в страданието и болестите. Тази фаза на живота също е дар, насърчаващ задълбочаването на връзката с Бог. Примерът на Блажен Папа Йоан Павел II беше и все още е озаряващ за всички. Не забравяйте, че един от най-ценните ресурси, които притежавате, е този на молитвата: превърнете се в застъпници пред Бог, молейки се с вяра и с постоянство. Молете се за Църквата, молете се за мен, за нуждите на света, за бедните, за да няма повече насилие. Молитвите на възрастните хора могат да защитят света, те помагат, може би по-ефективно, от колективното безпокойство.
Днес, казва в заключение Светият Отец, бих искал да поверя на вашите молитви благото на Църквата и мира в света. Папата ви обича и разчита на всички вас! Чувствайте се обичани от Бог и знайте как да донесете лъч от Божията любов на нашето общество, често така индивидуалистичено и уталитаристично настроено. Бог винаги ще бъде с вас и с всички онези, които ви подкрепят със своята обич и помощ.
Бенедикт XVI, Посещение на дома за възрастни хора "VIVA GLI ANZIANI", на общността на Свети Еджидио, 12 ноември 2012
Намерения за евангелизацията
За да могат
свещениците, богопосветените и миряните да работят заедно и всеотдайно за евангелизацията:
така е формулирано молитвеното намерение за евангелизацията на Папа Франциск за
месец февруари. В него Светият Отец използва думите на почетния Папа Бенедикт XVI,
отправени в Посланието за Световния ден на мисиите 2011, в което подчертава значението
и същността на мисията на Църквата, поверена и от самия Христос. Църквата на Бог трябва
да бъде особено чувствителна към човешката потребност да стигне до другия, в желанието
му да живее в общност и сътрудничество. Определението на Църквата, като Божий народ,
сочи именно към такава отвореност, приобщаване, общение и споделяне. Тя призовава
всички жени и мъже с добра воля, да бъдат част от тази мисия, която има за цел да
донесе благовестието на Божията любов до всички народи в нашия свят. Евангелието не
е изключително притежание на този, който го е получил, а е дар който да бъде споделен
Тази задача не е загубил нищо от неотложността си и днес Тази мисия е едно предизвикателство
към всички нас: свещеници, богопосветени и миряни, да си сътрудничим в различните
си дейности, винаги и навсякъде. Като превърнем по този начин опита на Божията любов
в жив опит, който да обърне сърцето на всеки един.*********
Провъзгласяването на Евангелието е предназначено за всички народи. Църквата, "по своето естество е мисионерска, тъй като, в съответствие с плана на Отца, произходът и се корени в мисията на Сина и Светия Дух" (Указ за Мисионерската деиност на Църквата Ad Gentes н. 2), изтъква Бенедикт XVI в Посланието си за Световния ден на мисиите от 6 януари 2011.
Това е "благодатта и истинското призвание на Църквата, нейната най-дълбока идентичност. Тя съществува, за да евангелизира "(Папа Павел VI, Апостолическо насърчение Evangelii Nuntiandi, n. 14). Ето защо тя никога не може да остане затворен в себе си. Тя се установява на определени места, за да ги приобщи и надхвърли. Нейната дейност, в следване на Христовото Слово и под влияние на Неговата благодат и милосърдна любов, е отправена към всички хора и народи, с цел да ги воид по пътя на вярата в Христос (срв. Ad Gentes, n. 5).
Тази задача не е загубил нищо от неотложността си, посочва Светият Отец. В действителност: "Мисията на Христос Изкупител, която е поверенa на Църквата, е все още много далеч от изпълнението си ... една цялостна картина на човешката раса показва, че тази мисия е все още в самото си начало и че ние трябва да се ангажираме, с цялото си сърце, да и служим "(Йоан Павел II, Енциклика Redemptoris Missio, н. 1). Не бива да се примиряваме с мисълта, че две хиляди години по-късно все още има хора, които не познават Христос и никога не са чували Неговото послание за спасение. Към това можем да прибавим, че все по-голям брой хора, въпреки че са получили Евангелието, изглежда са го забравили или изоставили и не приемат принадлежността си към Църквата. В много съвременни контексти, дори и в традиционно християнските общества, хората не са склонни да се отворят за словото на вярата.
Културна промяна, подхранвана от глобализацията, от различни течения на мисълта и от преобладаващия релативизъм, се настанява все по-убедително. Тази промяна води до начин на мислене и начин на живот, който не зачитат Евангелското послание, сякаш Бог не съществува, и превъзнася търсенето на благополучие, лесните доходи, кариерата и успехa, като цели на живота, дори когато са в ущърб на моралните ценности.
Универсалната мисия на Църквата включва всички, всичко и винаги, изтъква Бенедикт XVI. Евангелието не е изключително притежание на този, който го е получил, а е дар който да бъде споделен, Блага Вест, която да бъде предавана. И този дар-ангажимент не е поверена на малцина, а точно обратното, на всички кръстени, които са "род избран, царствено свещенство, народ свет, люде придобити" (1 Пeтър 2:9), за да могат да прогласяват Неговите чудесни дела.
Всичките дейностии на Църквата са включени в нея. Дейността и сътрудничеството в евангелизационната дейност на Църквата в света не може да се ограничава до няколко минути или специални поводи, нито могат да се считат за една от многото и пасторални дейности, подчретава почетният Папа. Мисионерското измерение на Църквата е от съществено значение и затова трябва винаги да се има предвид.
Важно е отделните християни и църковните общности да участват в тази мисия, не спорадично или от време на време, а постоянно, като форма на християнския живот. Световният ден на мисиите не е изолиран момент в хода на годината, посочва в заключение Светият Отец, а по-скоро ценна възможност да сперм и размислим за това дали и как ще отговорим на мисионерското си призвание; въпрос от съществено значение за живота на Църквата.
Бенедикт XVI, Послание за Световния ден на мисиите 2011, 6 януари 2011
Превод Бистра Пищийска
| All the contents on this site are copyrighted ©. |