Папа Франциск: абсурдно е да се обича Христос без да се обича Църквата

"Християнинът не може да бъде разбран без Църквата”; би било абсурдно "да се обича Христос, без Църквата и да се слуша Христос, но не и Църквата", защото чрез Кръщението ние принадлежим на Църквата. Това каза Папа Франциск на литургията, която отслужи в четвъртък сутринта в религиозния Дом Санта Марта във Ватикана. Папата посочи трите стълба за църковна принадлежност: смирение, вярност и молитва за Църквата.

Проповедта на Папата започна от фигурата на цар Давид, както е представена от четивата за деня (ІІ Сам, 7 18-19, 24-29): един човек, който говори с Господа както един син говори с баща си и дори да получи едно „не” на своите искания, той ги приема с радост. Давид – отбеляза Папа Франциск – „изпитваше силно чувство за своята принадлежност към Божия народ”. И това - продължи – ни кара да разберем какво е нашето чувство за принадлежност към Църквата, нашето чувство за Църквата и в Църквата:

„Християнинът получава Кръщението не за да продължава сам по своя път. Първият плод на Кръщението е да станеш член на Църквата, на Божия народ. Без Църквата християнинът не може да бъде разбран. Затова големият папа Павел VІ казваше, че да обичаш Христос без Църквата е абсурдна дихотомия. Евангелското послание, светостта и нашия път получаваме в Църквата”.

Църковното чуство означава „да чувстваш, да мислиш, да искаш както Църквата”, допълни Папата. „Три са основните колони за тази принадлежност, да се чувстваш едно с Църквата. Първото е смирението, със съзнанието че си „част от общност като една голяма благодат”:

„Човек, който не е смирен, не може да чувства заедно с Църквата само това, което на него му харесва. Това е смирението, което се вижда в Давид: "Кой съм аз, Господи, и какво е моят дом?". Със съзнанието, че историята на спасението не започва от мен и не завършва с моята смърт. Историята на Църквата започва преди нас и завършва след нас. Смирение: ние сме една малка част от един голям народ, който върви по пътя на Господа”.

Втората част е верността, „която е свързана с послушанието": „Вярност към Църквата; вярност към нейното поучение; вярност към Веруюто; вярност към нейната доктрина. Смирение и вярност. Папа Павел VІ също ни припомняше, че ние получаваме посланието на Евангелието като един дар и трябва да го препредаваме като един дар, а не като нещо наше: това е един получен дар, който даваме. Защото ние получаваме и трябва да даваме едно Евангелие, което не е наше, което е на Исус”:

Третият стълб – каза накрая Папа Франциск – е една особено служение: „да се молим за Църквата”. Молим ли се за Църквата? - запита Папа Бергольо. Молим се на литургията всеки ден, но в къщи не? Кога ще направим това? Нека се молим за цялата Църква, по всички части на света. „Нека Господ ни научи да вървим по този път, за да задълбочим нашата принадлежност към Църквата и нашето отношение към Църквата”, заключи Светият Отецì

jp/ rv