Папата: Да запазим нашето смирение, за да разговаряме с Господа

Да съхраняваме нашето смирение, за да разговаряме с величието на Господа. Това заяви Папа Франциск по време на литургията във вторник в Дома Санта Марта. Светият Отец подчерта, че Господ има с нас личен подход, не е никога в диалог с множеството хора. Господ избира, продължи, винаги малките, тези които имат малко власт, защото гледа на нашето смирение.

В тази проповед Папа Франциск спря внимание върху малките и веднага подчерта, че „връзката на Господа с неговия народ е една „лична връзка”, тя е винаги „лице в лице”. Той, допълни, „е Господ и народът има име”, „той не е разговор между силния и масата народ”. Това е един „личен” диалог:

„Това е един народ, всеки заема своето място. Но Господ разговаря лично, с имена. И избира лично. Разказът за сътворението е една фигура, която прави да се види това: това е същият Господ, който със своите ръце прави човека и му дава име. Така започва връзката между Бог и личността. Съществува и връзката между Бог и нас малките. Бог, когато трябва да избере личността, дори и своя народ, избира винаги малките”.


Бог, продължи, избира винаги своя народ, защото е „най-малкият”, има „по-малка власт” от другите народи. Има един „диалог между Бог и човешкото смирение”. Дева Мария също казва: „Господ погледна на моето смирение”. В първото четиво от Книгата на Самуил (16, 1-13) се вижда ясно това поведение. Пророкът Самуил стои пред най-големият от синовете на Йесей и мисли, че той е „помазаният, защото бе един голям човек”. Но Господ, отбеляза Папа Франциск, му казва да не”гледа на външния аспект, нито на неговия ръст” и допълва: „Аз го отхвърлих, защото човек гледа на лице, а Господ на сърце”. И избира „малките, смирените, за да обърка силните на земята”. Накрая, Господ избира Давид, най-малкият, който „не влизаше в сметката на бащата”. И въпреки това, именно Давид „бе помазаният”:

„Всички ние чрез Кръщението сме помазани от Господа. Всички сме избрани. Избра ни един по един. Даде ни име и ни гледа. Налице е диалогът, защото така обича Господ. И Давид става цар и сгреши. Той се унижи. Завърна се към своето смирение и каза: „Аз съм грешник. И поиска прошка и направи покаяние”.

След втория грях, продължи Светият Отец, Давид каза на Господа: „Накажи мене, не народа. Народът няма вина, аз съм виновният”. Давид, каза Папата, „съхрани своето смирение с покаяние, с молитва, с плач”. Мислейки за тези неща, за този разговор между Господа и нашето смирение”, допълни, „аз се питам къде е нашата християнска вярност”:

„Християнската вярност, нашата вярност, е обикновено съхранявано в нашето смирение, за да може да разговаря с Господа. Затова смирението, умереността, спокойствието са толкова важни в живота на християнина, защото е съхранение на смирението, което харесва на Господа. Нека Господ ни даде, чрез застъпничеството на Свети Давид и на Дева Мария – благодатта да съхраним нашето смирение пред Него”.

jp/ rv