Международната богословска комисия: насилието в името на Бог разрушава религията

„Войните между религиите, както и войната срещу религията” са „безсмислени”: върху това убеждение, „споделяно от много съвременници”, се базира документа на Международната богословска комисия озаглавен: „Християнският монотеизъм срещу насилието”. Документът бе публикуван на 16 януари и носи подписа на монс. Герхард Мюлер, префект на Конгрегацията за Доктрината на вярата. Петгодишният труд на Комисията оборва „теорията за връзката между монотеизма и религиозните войни”, допринесла за „погрешното разбиране на религиозната доктрина и замъгляването на автентичната християнска мисъл за единния Бог”.

„Християнската вяра вижда в подбуждането на насилие в името на Бог максималната степен на поквара на религията”, се чете в документа от 40 страници, с който католическото богословие отговарят на културното и политическо мнение за съществуваща „вътрешна връзка” между монотеизма и насилието. Според католическите богослови, понятието монотеизъм „все още е много общо”, когато се използва като „равностойно число” спрямо историческите религии, като ебраизъм, ислям и християнство, които изповядват единния Бог. Те отправят критики срещу „културното опростяване, което редуцира алтернативата между монотеизма признаващ насилието и един „мнимо толерантен политеизъм”.

Богословите фокусират вниманието си върху „връзката между откровението на Бог и хуманизма отричащ насилието”, като конкретно се спират на някои страници от библейската вяра в които „Божието откровение е свързано с формата на насилие между хората”. Те задълбочават и размисъла върху смъртта и възкресението на Исус в светлината на помирението между хората”, като правят заключението: „откровението вписано в Исус Христос, проява на Божията любов, неутрализира религиозното оправдание на насилието извършено на базата на христологичната и триединна истина на Бог”.

В последните глави на документа се разглежда „философското съдържание в Божията мисъл”, засягайки „някои въпроси в дискусията с модерния атеизъм”, широко застъпен в тезите на радикалния антропологически натурализъм. В петата и последна глава се обобщават „елементите на християнската специфика, които определят църковното свидетелство за помирението между хората с Бог и между самите тях”. Богословският анализ завършва с уверението, че „християнското откровение пречиства религията, в момента в който и възвръща нейния основен смисъла за човешкия опит от размисъла”. Оттук и призива на католическите богослови за „едновременно разглеждане на богословското съдържание и историческото развитие на християнското откровение за Бог”.

dg/ rv