Папата към йезуитите: евангелизирайте смело, с любов и смирение

„Ние сме грешници, но вървим, придружавани от Божия поглед. Евангелието не се възвестява насилствено, а с добро”. В препълнената с вярващи църква на Исус, Папа Франциск превърна своята проповед в един вид „упътване” за своите събратя йезуити. Светият Отец предстоятелства литургията с 350 йезуити за празника на Пресветото име на Исус и тържественото честване на канонизацията на Пиер Фавр, един от първите събратя на Игнаций Лойола, основателят на ордена на йезуитите „Обществото на Исус”, от който произлиза и Папа Бергольо.

„Силата на Църквата не съществува сама за себе си, тя се крие в дълбоките води на Божията благодат. И тези води раздвижват и вълнуват нашите желания, които разтварят сърцето”, каза Папа Франциск. Йезуитът трябва да може като Христос „да свали всичко от себе си”, като приема желанията на Бог. Папата насърчи своите събратя да бъдат „пречистени вътрешно, за да не се съсредоточават върху себе си, а да са обхванати от едно „свято безпокойство”, като се питат дали сърцето им е запазило безпокойството, или е атрофирало”. Той се обърна към събратята си, като им каза „да бъдат в постоянно търсене” и да изживяват безпокойството на Свети Пиер Фавр, да не губят желанието да „променят света”.

„Само това безпокойство дава мир на сърцето на йезуита”, изтъкна Папата и добави „апостолско безпокойство”, което не ни изморява за възвестяваме смело Евангелието”.

Папа Франциск зададе въпроса дали, по примера на Пиер Фавр, „и ние имаме смели виждания и пориви? Дали сме храбри? Дали мечтата ни лети нависоко? Или сме посредствени и се задоволяваме с нашите апостолски програми”.

В проповедта си Папата се позова на казаното от Свети Павел: „Имайте същите чувства като Исус Христос: той, въпреки че бе създаден по Божия образ, не се счете за равен на Бога, а унизи себе си, като стана раб и се уподоби на човеци (Филипяни 2:5,6)”.

В заключение на своята проповед, Светият Отец посочи: „Ние сме малки, ние сме грещници, но искаме да служим под знака на Кръста на Обществото, удостоено с името на Исус. Ние, които сме егоисти, искаме все пак да живеем живота си с големи желания. Затова нека подновим нашето приношение на Вечния Господ и с помощта на неговата преславна Майка да имаме способността да искаме, да желаем и да изпитваме чувствата на Христос, който поднесе себе си на Кръста”.

man/rv