Католическото училище отговаря на предизвикателствата на глобализацията

Конгрегацията за католическо възпитание представи на пресконференция във Ватикана новия документ, който разглежда най-важното предизвикателство за обществото – едновременното присъствие на различни култури, наред с многото неизбежни проблеми, могат да дадат съществен принос за изграждането на един по-добър свят. Заглавието на документа е „Католическото училище и възпитанието в междукултурен диалог. Съвместно съжителство в името на културата на любовта”. На презентацията присъстваха префекта на конгрегацията кард. Зенон Грохолевски и монс. Анджело Винченцо Дзани, секретар на ведомството.

Създаването на документа измина дълъг път, започвайки още от 2008 г. и е плод на споделен труд, преминал през редица етапи. Неговата цел е да окуражи и вдъхнови практиката на диалога, предоставяйки му солидни евангелски, богословски и философски основи. По време на пресконференцията бе казано, че текстът се базира на теоретичен размисъл, но съдържа и примери от цял свят, особено на онези възпитателни католически институции, които вече имат междукултурен опит – в Африка, Босна и Херцеговина, Амазония, Перу и в страдащия Близък Изток, където, както обяснява монс. Анджело Винченцо Дзани, секретар на Конгрегацията за католическо възпитание , хората не се обезкуражават от бомбите:

„Всеки един житейски опит ни показва конкретно как различието в религиите, езика и традициите може да се разглежда с внимание и уважение, и да се превърне в истинско богатство за всяка общност и индивид, за изграждане на мостове на разбирателство и мир, и на съдба, основана на любовта и братството”.

Ключовата дума в документа е диалог. Чрез него, както смята и Папа Франциск, Църквата ще е в състояние да се справя с всяка една ситуация, като крайната цел, както се казва в подзаглавието, е „да се изгради културата на любовта”. Ето какво казва в тази връзка кард. Зенон Грохолевски:

„За християните културата на любовта не е някаква неясна солидарност, тя изразява в Христовото милосърдие. Това е служението, с което „католическите училища търсят винаги връзка между възпитателната задача и ясното възвестяване на Евангелието”, както твърди и Папа Франциск.

Кардиналът обрисува положението на католическото училище по света, като изтъкна, че от 2008 до 2011 година са били добавени нови 6000 училища, но не в Америка, нито в Европа. То е имало и много страдания, като напускането на училище, отнасящо се до 70 милиона деца по света. „И ако международната общност проявява по-голям интерес към ролята на възпитанието за бъдещето на човечеството, за устойчивото развитие и за достойнството на народите”, допълни кардинала, „в същото време не могат да не се забележат някои обезпокоителни фактори, които я заплашват”.

Кардинал Грохолевски цитира джендърната идеология, включена в училищните програми на някои държави, като казва, че тя е „налагане” и „разрушителен замисъл”: „Католическото училище, което се оставя да му влияят такива течения”, изтъкна той, „не си дава сметка за своята мисия”:

„Днес виждаме именно такава тенденция: нашите институции, които подсилват своята идентичност, увеличават броя на учениците си и престижа си; докато онези, които губят идентичността си, практически не са повече привлекателни”.

В тази връзка документът на Конгрегацията за католическо възпитание може да бъде нов и интересен работен инструмент. Неговото съдържание илюстрира Итало Фиорин, доцент по педагогика и дидактика в католическия университет „ЛУМСА”. Пет са главите и съответните тематики: анализ на мултикултурния контекст, в който живеем, със съществуващите рискове от обезличаване и уеднаквяване; посочени са недостатъците в подхода към явлението на различните култури, като релативизма и асимилационизма, като се илюстрират стълбовете на интеркултурата: богословски, антропологични и педагогически. Накрая и ролята на католическото възпитание за междукултурния диалог.

„Документът отделя голямо внимание и на училищната организация: училището, видяно като възпитателна и професионална общност, отворено към територията и съюзено със семейството - посочва Фиорин. Училище, което помага не само за разбирането на нещата, които се случват, но и за взимане на позиция; училище, в което животът и знанието се преплитат. „От училището се иска много”, се заключава в документа, „но училището не трябва да бъде оставяно само, тъй като то е отговорност и на обществото, на което училището служи”.

man/rv