Папа Франциск: смирението ни прави плодотворни, гордостта стерилни

“Смирението е необходимо за плодовитостта”. Това посочи Папа Франциск по време на литургията, която отслужи в четвъртък в религиозния Дом Санта Марта във Ватикана. Коментирайки литургичните четива за деня и по-специално Евангелието, което разказва за Елисавета, която от стерилна става майка на Йоан (Ис 54, 1-10; Лк 7, 24-30), Папата посочи библейски примери на стерилни жени, на които Господ дава дара на живота.

„От невъзможността да се даде живот идва животът”, каза Папата. И това се е случило „не на стерилни жени”, а на жени "изгубили надеждата за живот”.

„Господ се намесва в живота на тези жени, за да ни каже: ‘Аз съм в състояние да давам живот‘. Също и в пророците е налице картината на пустинята. Но пустинята може ли да разцъфти? Да. Стерилната жена може ли да даде живот? Да. Това обещание на Господа: Аз мога да дам от сухотата, от вашата сухота да израсне живот, спасението! Аз мога да дам от неплодородната почва да пораснат плодове!”

А спасението, каза Папа Франциск, е това: „Намесата на Бог, която ни прави плодородни, която ни дава способността да даваме живот”. Ние „не можем” да го направим сами”, предупреди Папата, както някои са си мислили, като пелагианите.

"Всичко е благодат. Намесата на Бог е тази, която ни носи спасението. Единствено намесата на Бог е тази, която ни помага да вървим към светостта. Но от наша страна какво правим? На първо място: да признаем нашата сухота, нашата невъзможност да даваме живот. На второ място да попитаме: ‘Господи, аз искам да бъда плодороден, моят живот да дава живот, моята вяра да бъде плодородна и да върви напред, да мога да я давам на други’. ‘Господи, аз съм стерилен, не мога, Ти можеш. Аз съм една пустиня: аз не мога, Ти можеш‘”.

Тази, посочи, може да бъде именно молитвата за тези дни, преди Рождество Христово. „Да помислим, продължи, как горделивите, тези които вярват че могат да направят всичко, са засегнати”. Папата отправи мисълта си към Микол, дъщеря на Саул. Една жена, която „не бе стерилна, но бе горделива и не разбираше какво значи да възхваляваш Бог”, смееше се на хвалбата. И бе наказана със стерилност”:

„Смирението е нужно за плодовитостта. Колко души вярват, че са прави и накрая стигат до бедността. Смирението да се каже на Господа: ‘Господи, аз съм стерилен, аз съм като една пустиня’ и да повтаряме през тези дни хубавите антифони, които Църквата ни кара да повтаряме: ‘О сине Давидов, о Адонай, о Премъдрост – днес – или корен на Йесе, о Емануел, ела да ни дадеш живот, ела да ни спасиш, защото Ти само можеш, аз сам не мога!’ И с това смирение, смирението на пустинята, смирението на стерилната душа, да получим благодат, благодатта да разцъфтим, да дадем плод и да даваме живот”.

jp/ rv