44 години от свещеническото ръкоположение на Папа Франциск

Преди 44 години, на 13 декември 1969 г., Хорхе Марио Бергольо е ръкоположен за свещеник в Йезуитския орден. Неведнъж в своите слова Папа Франциск е говорил за фигурата на свещеника. Помощният епископ на Буенос Айрес, монс. Еауардо Гарсия, познава отблизо Папа Бергольо и в интервю за радио Ватикана се спира на някои съществени страни от възгледите на Светия Отец.

Едни от първите думи, произнесени от Папата, бяха „милосърдие и състрадание”, а също и „великодушие, неомраза към враговете, общение, възвестяване на Евангелието, внимание към „житейската периферия”…Папа Франциск неведнъж е разнищвал тези понятия, които изглежда, че препращат към един съществен въпрос: личното обновление. Обновление, идващо от връзката с Исус Христос, която Папата окуражава. Ето какво казва по въпроса монс.Едуардо Гарсия:

„Папата прилага евангелския критерий за живота, като естествено започва от Евангелието, в което се съдържа темата за обновлението, в което е източника на нашия живот на вярващи. Аз мисля, че когато сутрин Папата размишлява върху Евангелието, той прави прочит на християнския ни живот въз основа на него. Всяка сутрин Папата е много конкретен, тъй като не говори по теми, а говори за Евангелието и го прилага на практика. Такава е духовността на йезуитите, към които Светият Отец принадлежи”.

Папата се спира и на друг аспект: любовта към неприятеля, като казва, че е „много трудно, но и много хубаво да се проявява такова благоразумие, защото заприличваме на нашия Отец”, който иска „слънцето да огрее всички – и добри, и лоши”. Заприличваме и на Сина, на Исус, който в падението си е станал беден, за да се обогатим ние с неговата нищета”. В тази връзка, монс. Гарсия изтъква:

„Това е същността на нашата вяра: Исус идва, за да ни помири с Отца и помежду ни. Смятам, че Папата иска да ни накара да се замислим над тези неща, за да не забравяме християнските си корени и основата на нашата вяра. Папата провъзгласява универсалната любов на Христос”.

Друга ключова дума на Папа Франциск е „великодушие”, широта на сърцето. По време на проповед в дома Санта Марта, той каза, че „християнинът е човек, който великодушно отваря сърцето си, защото има „всичко”, което значи Исус. Останалото е „нищо”, останалото са хубави и полезни неща, но в момент на избор, християнинът избира „всичко”, с онова християнското смирение, което е характерно за учениците на Христос: смирение и великодушие. Затова в своите богословски и дълбоко човешки слова, Папа Франциск използва директни думи. Ето как коментира това Монс. Гарсия:

„Папата използва обикновени думи, които да бъдат разбрани от обикновения човек. Когато говори за великодушие, той говори за онова голямо сърце, което обича всички, което е в състояние да се раздава, да страда и най-вече сърце, което е способно да обича най-нуждаещите се, най-бедните. И Папата обединява две неща, защото, когато говори за великодушие, той говори и за „житейските периферии”, за живота, който е на границата на икономическото и социалното равнище. Говори за голямо сърце, което да обича и да помага на тези хора, като сърцето на Исус Христос! Смятам, че посланието на Папата се съдържа в неговите ежедневни действия: той е близко до бедните хора, защото Бог обича най-много тях, те са неговите любимци. Папата ми разказа следното: след една обща аудиенция в сряда, на която присъствали много инвалиди, някой го попитал дали не смята, че те са много и че би трябвало да бъдат по-малко, и Папата му отговорил: „Нека всички, които могат, да дойдат тук, за да ги поздравя, тъй като те ще ми отворят вратата към Небето”.

Наскоро, в реч пред делегация на Международния еврейски комитет за междурелигиозни консултации, Папата каза, че „един християнин не може да бъде антисемит, тъй като имаме общи корени”, като между другото се позова на декларацията от втория Ватикански събор. Когато е бил кардинал в Буенос Айрес, Папата е имал много приятелски връзки с представителите на еврейския свят, както ни потвърждава монс.Гарсия:

„Позицията на Папата има две страни. Смятам, че неговото поведение не е било само официално, за да изпълни повелите на Събора. Той винаги е имал и приятелско отношение към членовете на еврейската общност, което прехвърля границите на писаното в документите. Голям приятел е на един равин, с който е работил дълго време за една телевизионна програма, написал е въведение за негова книга, както и равинът е написал въведение за една книга на тогавашния кардинал Бергольо. Следователно позицията на Папата е както добри официални отношения, така и приятелско отношение към членовете на еврейската общност.

man/rv