Повече светлина за мъчениците по времето на комунизма в Източна Европа

„Историята на мъчениците за вярата, които не са само свещеници и миряни, а страдащия християнски народ, трябва да излезе наяве и бъде задълбочена, без страх да се каже истината, защото тя не обижда”. С тези думи кардинал Анджело Содано, бивш държавен ватикански секретар и настоящ декан на кардиналската колегия, откри конференцията „Църквата в Източна Европа по времето на комунизма: между мъчениците и мълчаливата съпротива”. Инициативата се проведе на 10 декември в Папския Източен Институт в Рим, благодарение на организацията на българското посолство при Светия Престол и Малтийския орден в лицето на посланик Кирил Топалов и секретаря Стефан Бончев.

Учени, журналисти и свещеници от бившите комунистически страни в Източна Европа направиха своя прочит на една от най-мрачните страници в историята на континента, представяйки с факти, документи и фотоси опита на атеистичния комунизъм да контролира Църквата и задуши вярата. Един ценен и необходим принос, каза кардинал Содано, особено за новите поколения, „за да опознаят страданията на онези народи в Източна Европа, лишени от религиозна свобода и осъдени да живеят отвъд желязната завеса, лишени от контакт със света”.

Основните линии в политиката на комунистическата държава срещу Православната църква в България илюстрира проф. Момчил Методиев, историк, журналист и главен редактор на сп. „Християнство и култура”. Той обстойно говори за подмяната на религиозните празници и ритуали с „граждански”, многобройните забрани и фамозните полицейски кордони за Великден, за инфилтрирането на агенти сред висшия клир, за т.н групи на „хунтата” и „сивите кардинали” в Св.Синод, работещи срещу синодалността и патриарх Максим, както и контрола над емиграцията чрез висши духовници. Показани бяха и снимки на митрополити в цивилни облекла по време на „явки” в чужбина с офицери от Държавна сигурност.

„Както е известно, в началото на миналата година проверката на Комисията по досиетата показа, че единадесет от петнадесет члена на Синода бяха сътрудници на Държавна сигурност. Това обаче, което не стана тогава ясно, но което според мен е много важно, е че в настоящия Синод има повече сътрудници на Държавна сигурност, отколкото през всеки един период на комунизма. Това, което за мен е важно, че от тази проверка през 2012 не трябва да се правят генерални заключения преди да сме прочели документите на по-ранните периоди. Това което се вижда от този по-ранен период е именно, че има доста хора от висшия клир на БПЦ, които са се съпротивлявали срещу опитите Църквата да бъде превзета от комунистическата държава. Както и факта, че покойния патриарх Максим не е бил свързан с тези служби е показателен, че поне до средата на 70-те години тази съпротива до голяма степен е била успешна”.

Но как може да се затвори тази тъжна и срамна страница от миналото?

„Страницата наистина е тъжна, за някои и срамна, но всички ние, миряните и членовете на Църквата, би било добре да си припомним паметта на хората, които са били жертва и са се съпротивлявали на тази система. В нашия дебат, като че ли тези хора остават на заден план, затова е важно да се връщаме към тях и към техните имена. Тази страница може да бъде затворена, ако се прочетат архивите по възможност максимално безпристрастно, без всеки да влага личното си отношение. Смятам, че това което става в страната ни е доста позитивно, защото ние често не си даваме сметка, че България е първата православна държава в която бяха отворени досиетата на висшия клир. Архивите вече са налице, остават те да бъдат изследвани, надявам се безпристрастно и добронамерено, за да можем действително да затворим тази страница и да имаме самочувствието да посочим хората, които са спасявали Църквата през това трагично време”.

Тони Николов, философ и журналист, представи основните средства за контрола над Църквата и верните в обикновения живот: от Комсомола, училищните характеристики за постъпване в университета и забраната за носене на кръстчета в казармата до активизирането на медиите за затъмняването на големите църковни празници, „препоръките” на Комисията по църковни въпроси и стилистиката в диалога между комунистическата държава и Църквата. „Но в крайна сметка, комунистическата идеология губи своя образ и влияние, тъй като атакува видимото в Църквата, но има проблем с „невидимата” Църква, която е водена от Христос”, заключи Николов, който е един от основните преводачи на енцикликите на Папа Бенедикт ХVІ.

Прекрасно свидетелство за неуморимия апостол на вярата, Блажен Евгений Босилков, представи италианския свещеник отец Пиерлуиджи Ди Еудженио, пасионист, богослов, журналист и биограф на Никополския епископ, застрелян в Софийския затвор през ноември 1952 с обвинения в шпионаж и заговор срещу държавата. Чрез писмата и посланията на Никополския епископ той показа опитите на комунистическата държава да учреди Народна църква, преследванията на католическия клир и скъсването на дипломатическите отношения с Ватикана. Но също и непреклонната вяра на своя български събрат, който въпреки бруталните и гнусни атаки на атеистичния режим, остава верен на Христос, Църквата и Папата, а думите, казани преди смъртта ще станат пророчески за Църквата: „Следите от нашата кръв ще открият пътя към едно прекрасно бъдеще”.

„Написаното досега се базираше на някои документи и фотокопия от процеса срещу Босилков и другите обвиняеми - каза отец Пиерлуиджи. Надяваме с разкриването на архивните документи да се разбере нещо повече за онова мрачно и болезнено време в българската история и за мъчениците на Православната и Католическата църкви. Надяваме се да разберем и къде се намира гроба на Никополския епископ. Съвсем наскоро научих, че в Софийските гробища са били намерени гробове на някои важни личности убити през 1952, които се намират под пътеките между гробовете. Разкритието е станало случайно при обичайната поддръжка на терена. Затова препоръчах разкопките да продължат, защото може би ще се открие гроба на Блажен Босилков, както и на тримата му събратя възкресенци, убити заедно с него”.

За комунистическите преследвания на Католическата Църква в Румъния разказа отец Василе Ман, заместник-ректор на Папския Румънски колеж Св.Пий в Рим . Една от първите стъпки е едностранното анулиране на Конкордата от 1927 г., съобщено на Светия Престол с вербална нота, което е прецедент в международните отношения. Той конкретно се спря на съдбата на Католическата Църква в Румъния от византийски обред:

„Католическата Църква от източен обред в Румъния е била обявена за незаконна с декрет на Министерството на вероизповеданията на 1 декември 1948 г. По лично решение на Йосиф Сталин тази Църква трябва да бъде ликвидирана, като бъде слята с Румънската православна Църква. Този опит за унищожаване на Църквата е бил предшестван от други действия, затова и епископите са оказвали съпротива много преди официалното ликвидиране. Те са изпращали призиви на правителството, търсели са да запазят врата в народа чрез писма, чрез много поклоничества, чрез пастирски посещения, чрез които поощряват верните да постоянстват в тяхната католическа вяра. Епископите дават едно прекрасно свидетелство, понеже отказват да се присъединят към Православната Църква, която е била в служба на държавата. Поради тази причина всички епископи са изпратени в затвор и сега техните процеси за беатификация са в заключителен етап. Става въпрос за 7 епископи, които са загинали в затворите в периода 1950-1960 г.” .

През 1948 г., когато се отбелязва 250 г. от сключването на унията с папата, народната власт приема решение за „спонтанното” и „доброволно” постъпване на източните католици в Румънската патриаршия. Съдбата на католиците в Румъния напомня много на тази на българските им събратя. Всички имоти на Католическата Църква са конфискувани в полза на държавата или православните. Изгонени са чуждестранните духовни лица. Епископите, въпреки изтезанията и заплахите, не изоставят своята вярност към Христос, Църквата и Папата. Беше припомнена биографията на Юлиу Хосу, епископ на Клуж от византийски обред. Той прекарва в затвора от 1948 до 1955 г., а след това е в домашен арест до смъртта си през 1970 г. През 1969 г. папа Павел VI бе решил да го избере за кардинал. По този начин епископ Хосу щял да бъде освободен и изпратен в Рим, но без да може да се върне в Румъния. Епископът благодарил на папата за голямата чест, но отказал, понеже никога не би искал да се отдели от страдащото си стадо.

Андраш Фейерди, научен секретар на Унгарската Академия на Науките и изследовател в областта на хуманистиката, разказа за гоненията на Католическата Църква в Унгария. Те са планирани от СССР и се развиват по един и същи план в страните с „народна демокрация”. След като комунистите взимат властта в Унгария, започва масова колективизация на земята, което лишава Църквата от основен извор на средства. Забранява се църковната преса, верските асоциации, затварят се църковните училища. След епоха на агресивно преследване, започва период на скрита агресия. Църквата и още съществуващите нейни асоциации започват да получават финансиране от държавата, като по този начин стават обект на постоянен контрол. С идването на Кадар на власт започва периодът на вътрешната борба срещу Църквата. Внедрени са в клира верни на властта духовници, а във всяка епископска курия е имало тайни агенти на ДС. Всички по- важни църковни назначения е трябвало да бъдат одобрени от народната власт. Беше подчертано, че борбата на тоталитарната държава не е била само срещу църковната йерархия. Миряните също стават жертва на преследванията. Но не винаги клир и миряни са били на едно мнение. Когато комунистите решават да ликвидират всички монашески ордени в Унгария, епископите изказват мълчаливо одобрение, цената за запазване на малката част от Църквата от пълно разрушение. Ликвидирането на монашеството, което е било високо ценено от унгарските верни, предизвиква гнева им както към властта, така и към епископите.

dg/ vik