Папата: Вратата на Господа е винаги отворена

Когато Исус се приближава до нас, той винаги ни отваря вратите и ни дава надежда. Това заяви Папа Франциск на днешната литургия в Дома Санта Марта във Ватикана. Папата посочи, че не трябва да се страхуваме от утешението на Господа, а трябва да го искаме и търсим. Една утеха, която ни прави да чувстваме винаги красотата на Бог.

„Утешавайте, утешавайте моя народ”. Папа Франциск започна своята проповед спирайки се на откъс от Пророк Исаиа (Ис 40, 1-11). Господ, отбеляза, се приближава до своя народ, за да го утеши, „да му даде мир”. Това „утешение” е толкова силно, че „прави нови всички неща”. Господ извършва едно истинско пресъздаване:

„Пресъздава нещата. А Църквата не се уморява да казва, че това пресъздаване е по-хубаво от сътворението. Господ ще посети своя народ. Той е надеждата на Израел. Но ще го посети с това утешение”.

„Утешението – продължи – е правенето на всичко ново не веднъж, много пъти, с вселената и нас самите”. Това „пре-правяне на Господа”, каза Папата, има две измерения, които е важно да бъдат подчертани. „Когато Господ се приближава, той ни дава надежда; Господ пре-правя с надежда; отваря винаги една врата. Винаги”. Когато Господ се приближава до нас, посочи Папата, „не затваряйте вратите, отворете ги”. В своята „близост – допълни – Той ни дава надежда, тази надежда, която е една истинска християнска сила. Тя е една благодат, един дар”:

„Когато един християнин забрави надеждата, или загуби надеждата, неговият живот няма смисъл. Като че ли неговият живот е пред една стена. Но Господ ни утешава и ни пре-правя, с надеждата, да се върви напред. Защото Господ утешава своя народ и утешава всеки от нас. Господ ни утешава с радост”.

Бог, който е могъщ, продължи, „не се страхува от радостта”. Той е нежен, прави се на дете, прави се малък”. В Евангелието сам Исус го казва: „Такава е волята на Отец, никой от тези малките да не се загуби”. В очите на Господа, допълни, „всеки от нас е много, много важен. И той се отдава с радост”. И така ни прави да вървим напред, давайки ни надежда”. Това, допълни, „е главната мисия на Исус”, през „40-те дни между Възкресението и Възнесението: да утешава учениците; да се приближава и да дава утеха”:

„Да се приближава и да дава надежда, да се приближава нежно. Нека помислим за красотата, която имаше към апостолите, към Магдалена, към тези от Емаус. Такава е утехата на Господа. Нека Господ ни дава на всички нас благодатта да не се страхуваме от неговата утеха, да бъдем отворени: да го търсим, да го искаме, защото е една утеха, която ни дава надежда и ни прави да чувстваме красотата на Бог Отец”.

jp/ rv