2013-12-09 16:24:51

Папата подписа декретите за трима нови блажени


Папа Франциск прие днес кард. Анджело Амато, префект на Конгрегацията за делата на светците. По време на аудиенцията Папата упълномощи Конгрегацията да оповести Декретите отнасящи се до три нови блажени: Божията рабиня Джованина Франки, основател на Конгрегацията на Сестрите медицински сестри на Прескръбната Божия Майка; родена в Комо (Италия) на 24 юни 1807 и починала на същото място на 23 февруари 1872. Също така и мъчениците Марио Вергара, свещеник от Папския институт за външните мисии и Изидор Нгей Ко Лат, мирянин и катехист, убити от омраза към вярата в Шадав (Бирмания, днешен Мианмар) на 24 май 1950.

Отец Марио Вергара, роден във Фратамаджоре (Неапол) на 18 ноември 1910, последното от девет деца, подтикнат към желанието да обича Бог в далечните братя и невярващите, 19-годишен през 1929 постъпва в Папския институт за външни мисии (PIME). Изпратен в Бирмания, той пристига в Тунгу през 1934; тук започва да изучава езиците на местните племена и след няколко месеца му бива поверено ръководството на Читачо, от племето Соку с 29 селища. Бил е обичан от всички, дори от местните свещеници; проповядвал е на най-слабите и на болните, за които се е грижил, ставайки за всички, католици и некатолици, една отправна точка. Не се е грижел за трудностите, лошото време, маларията, която често пъти го засяга. По време на Втората световна война, на 10 юни 1940 Италия обявява война на Великобритания, имаща за протекторат Бирмания, днешен Мианмар. Всички италиански мисионери са били счетени за фашисти, принудени да прекъснат всичката си дейност и на 21 декември 1941 г. са били изпратени в английски концентрационни лагери, разположени в Индия. След три години, към края на 1944 някои мисионери, включително отец Марио Вергара, са били освободени и са можели да се завърнат в своите мисии. Неговото здраве бе отслабнало, защото освен трудностите през тези години, е бил подлаган на хирургически операции, сред които отстраняването на един бъбрек. Въпреки своето здраве, отец Вергара през 1947 г. основава една друга мисия в Бирмания, тази на Шадав. Неговите апостолски усилия дават незабавни резултати, предизвиквайки обаче протестантите баптисти. В Бирмания, която от 1948 г. вече бе добила независимост от Великобритания, избухва гражданска война. Позицията на отец Марио Вергара се усложнява и заради неговата силна и смела позиция срещу карианските групи бунтовници от баптистката религия, които са потискали беззащитното население, отнемайки храни и налагайки тежки данъци. На 24 май 1950 отец Вергара, придружен от своя катехист, Изидор Нгей Ко Лат отиват в Шадав, за да протестират срещу нанесено зло. Те са арестувани като шпиони от централното правителство; сутринта на 25 май 1950 са убити и техните тела сложени в гумени чували и хвърлени в реката Салвин, без да бъдат повече намерени. С тях е убит и отец Пиетро Галастри, който от 1948 г. пристига в Шадов за да помага на отец Вергара.

Джованина Франки, родена в Комо на 24 юни 1807, втора от 7 деца, след едно кратко годеничество, завършило със смъртта на годеника през 1840, решава да се посвети изцяло на Господа: била е на 33 години. На 27 септември 1853 с други три другарки основава Благочестивия съюз на Сестрите медицински сестри на милосърдието. През 1858 Джованина слага първа монашеската дреха и на 21 ноември е последвана от другарките си. Благочестивите медицински сестри, според първоначалния проект на Свети Франциск от Сал за Визитандинките, са се грижели за болни по домовете им и за жените от затвора на Свети Донино. Божията рабиня съставя за себе си и своите сестри Метода за живот, одобрен на 16 юли 1862 от епископа на Комо, монс. Марцорати. Едно Правило лесно за живот, но базиращо се на някои фундаментални принципи: грижа за тежко болните и умиращите, защото са били по-самотни и по-близки до срещата с Бог; да зачитат присъствието на Христос в Евхаристията и в страдащата личност; да показват „смелост и смирение, търпеливи и любезни в обноските, обичаки мълчанието и умората, добре подготвени да служат на болните и на всяка друга милосърдна дейност без изключение”. През лятото на 1871 г. докато в Комо холерата е сеела смърт, Божията рабиня се е грижела за болните. Заразена, тя умира на 23 февруари 1872.

Папа Франциск одобри също Декретите засягащи героичните добродетели на 10 Божи раби, пет мъже и пет жени. Това са една французойка, един германец, един унгарец, четирима италианци, една канадка, една испанка и един мирянин от Порто Рико.

jp/ rv







All the contents on this site are copyrighted ©.