Подготвителен документ

Синод на Епископите
III Генерална Извънредна Асамблея
5.10. – 19.10.2014 г.

„Пастирските предизвикателства за семейството
в контекста на евангелизацията”

Подготвителен документ
Град Ватикана
2013

I. Синодът: семейството и евангелизацията

Мисията за проповядването на Евангелието на всяка твар е пряко поверена от Господ на учениците Му и Църквата е носител на това в историята. В този момент, когато сме свидетели на очевидната социална и духовна криза, тази мисия става пастирско предизвикателство, което поставя под въпрос евангелизиращата мисия на Църквата в семейството, което е съществено ядро на обществото и на църковна общност.


Предлагането на Евангелието на семейството в този контекст е належащо и необходимо. Важността на темата произтича от факта, че Светият Отец е решил да даде на Синода на Епископите работен план в два етапа: първият - Генерална Извънредна Асамблея през 2014 г., имаща за цел да изясни status quæstionis и да се съберат свидетелства и предложенията на Епископите, за да се възвестява и живее убедително Евангелието за семейството; вторият - Генерална Редовна Асамблея през 2015 г., за да се търсят оперативни насоки за пастирската грижа за човека и семейството.

Днес съществуват проблеми, немислими допреди няколко години: разпространението на
фактическото съжителство, което няма допирни точки с брака, а понякога дори и изключва тази идея, както и съюзи между лица от същия пол, на които нерядко е позволено да осиновяват деца. Сред многото нови ситуации, които изискват вниманието и пастирската дейност на Църквата, трябва да се спомене: за смесените или междурелигиозните бракове; за семействата с един родител; за многобрачието, за уредените бракове с произтичащия проблем на зестрата, понякога разбирана като цена за покупка на жената; за кастовата система; за
културата на необвързаност и предпоставената нестабилност на връзките; за враждебните към Църквата форми на феминизъм; за емиграционния феномен и преформулирането на самото понятие на брака;
за релативисткия плурализъм в концепцията за брака; за влиянието на медиите върху масовата култура за възприемането на брака и семейния живот;
за философски течения, вдъхновяващи законодателни инициативи, които обезценяват трайността и верността на брачното споразумение; за разрастващото се явление на „сурогатните майки”; за новото възприемане на човешките права. Но най- вече на по- тясно църковен терен - отслабване или загуба на вярата в природата на брака като тайнство и в лечебната сила на тайнството покаяние.

От всичко това можем да разберем колко е спешно световният епископат да обърне внимание cum et sub Petro на тези предизвикателства. Например, ако се замислим само над факта, че в настоящия контекст много деца и младежи, родени в нерегулярни бракове, които биха могли никога да не видят родителите си да получават тайнствата, разбираме колко спешни са предизвикателствата пред евангелизацията, поставени от сегашната ситуация, разпространи дори във всяка част на „глобалното село”. Тази реалност има уникален отзвук в широко приемане, което има в наши дни учението за Божието милосърдие и за нежността към ранените хора в географските и екзистенциални предградия: очакванията за бъдещите пастирски решения, по отношение на семейството, са огромни. Размишленията на Синода на Епископите по тези въпроси се явяват както като необходимост и неотложност, токова и като задължение, като израз на любовта на Пастирите към тези, които са им поверени и към цялото човешко семейство.

II. Църквата и Евангелието на семейството
Добрата вест за Божията любов трябва да бъде проповядвана на тези, които живеят в тази основна, лична и човешка ситуация, на двойка и на общение, отворена за дара на децата, т.е. семейна общност. Доктрината на вярата за брака трябва да бъдат представена по комуникативен и ефективен начин, за да може тя бъде в състояние да достигне до сърцата и да ги трансформира, в съответствие с волята на Бог, обявена в Христос Исус.

Що се отнася до библейските източници за брака и семейство, в този документ ще бъдат споменати само най- важните текстове. Както и за документите на Църковното учение, изглежда, че е подходящо да се ограничим до документите на вселенското учение на Църквата, допълвайки ги с някои текстове на Папския съвет за семейството и давайки на Епископите, участващи в Синода, задачата да дадат гласност на документите на съответните техни епископски организации.

Във всяка епоха и в много различни култури никога не е липсвало нито ясното учение на пастирите, нито конкретното свидетелството на вярващите, мъже и жени, които в различни обстоятелства са живеели Евангелието на семейството като несравним дар за техния живот и за този на децата им. Ангажиментът за следващия Извънреден Синод е задвижван и поддържан от желанието да се съобщи на всички с по- голяма проницателност тази вест, с надеждата, че „съкровището на Откровението, поверено на Църквата, все повече и повече ще запълва сърцата на хората” (Догматична конституция „Dei Verbum”, №26).

Планът на Бог Създател и Изкупител
Красотата на библейското послание за семейството има своите корени в сътворението на мъжа и жена, създадени по образ и подобие на Бог (вж. Бит. 1,24-31; 2,4б -25). Свързани с неразривната връзка на тайнството, съпрузите преживяват красотата на любовта, бащинството , майчинството и на върховната чест да участват по този начин в творческата дейност на Бог.

Чрез дара на плода на техния съюз, те поемат отговорността за развитието и възпитанието на други хора в името на бъдещето на човечеството. Чрез възпроизводството мъжът и жената реализират чрез вярата призванието да бъдат сътрудници на Бога в опазването на творението и в растежа на човешкото семейство.

Блаженият Йоан Павел II коментира този аспект в Апостолското насърчение „Familiaris Consortio”: „И сътвори Бог човека по Свой образ и подобие (вж. Бит. 1,26): призовавайки го към съществуване чрез любов, призовавайки го в същото време към любов. Бог е любов (1 Йоан 4,8) и изживява в себе си тайната на личностното общение на любовта. Създавайки я по Своя образ и непрекъснато съхранявайки нейното съществуване, Бог вписва в човешката природа на мъжа и жената призванието, а следователно и капацитета и отговорността за любовта и общението (вж. Пастирска конституция „Gaudium et Spes”, №12). Любовта е следователно основното и вродено призвание на всяко човешко същество” („Familiaris Consortio”, №​​1).

Този план на Бог Създател, който бе прекъснат от първородния грях (срв. Бит. 3,1-24), се обяви в историята чрез събитията на избрания народ, докато не се изпълни времето, когато чрез въплъщението на Божия Син не само се потвърди волята на Бог за спасение, но чрез изкуплението се даде благодатта да се подчиним на същата тази воля.

Божият Син, Словото станало плът (срв. Йоан 1,14) в утробата на Девата Майка, е живял и израснал в семейството от Назарет и участвал в сватбата в Кана, където обогати празника с първото от Своите „знамения” (вж. Йоан 2,1-11). Той с радост приел семейното гостоприемство от първите Си ученици (срв. Мк 1,29-31; 2,13-17) и утешил траурът на семейството на приятелите Си във Витания (вж. Лука 10,38-42; Йоан 11,1-44 ).

Исус Христос възстанови красотата на брака, предлагайки отново единния проект на Бог, който беше изоставен поради
жестокосърдието на човека, дори в рамките на традицията на народа на Израил (вж. Мат. 5,31-32; 19,3-12, Mар. 10,1-12; Лука 16,18). Връщайки се към началото, Исус поучаваше за единството и вярността на съпрузите, с което се отхвърля развода и изневярата.

Именно чрез изключителната красота на човешката любов - вече празнувана с акцентите, вдъхновени от Песен на песните и с брачната връзка, изисквана и защитавана от пророци като Осия (вж. Осия 1,2-3,3) и Малахия (вж. Мал. 2,13-16) - Исус потвърждава първоначалното достойнство на любовта между мъжа и жената.

Учението на Църквата за семейството
Дори в раннохристиянската общност семейството се е явявало като „Домашна църква” (вж. Катехизис на Католическата Църква, №1655): в т.нар. „семейни кодекси” на апостолските послания от Новия Завет, голямото семейство на древния свят се определя като мястото на най- дълбоката солидарност между съпруги и съпрузи, между родители и деца, между богати и бедни (вж. Еф. 5,21-6,9; Кол. 3,18-4,1; 1 Тим. 2,8-15; Тит 2,1-10; 1 Пет. 2,13-3,7; вж. също Послание до Филимон). По- специално, Посланието до Ефесяните идентифицира в съпружеската любов между мъжа и жената „великата тайна”, чрез която присъства в света любовта на Христос и Църквата (вж. Еф. 5,31-32).

През вековете, особено в съвременната епоха до наши дни, Църквата не пропуска да известява своето постоянно и нарастващо учение за семейството и за брака, който го основава. Един от най- високите изрази беше предложен от Втория Ватикански Вселенски Събор в Пастирската конституцията „Gaudium et Spes”, където обсъждайки някои от най- неотложните проблеми, се отделя цяла глава за насърчаване на достойнството на брака и семейството, както си проличава в описанието на неговата стойност за основаването на обществото: „Семейството, в което различни поколения се събират и си помагат един на друг за да се постигне една по- пълна човешка мъдрост и за да се хармонизират личните права с другите изисквания на обществения живот, е наистина основата на обществото” („Gaudium et Spes”, №52). Със специален интензитет е призивът за една христоцентрична духовност за вярващите съпрузи: „самите съпрузи, създадени по образа на живия Бог и обдарени с истинско личностно достойнство, нека бъдат обединени от еднаква взаимна обич, от същия начин на чувстване, от общата святост, така че следвайки Христос като източник на живота в радостите и жертвите на тяхното призванието, чрез вярна им любов да могат да станат свидетели на тази мистерия на любовта, която Господ разкри на света чрез смъртта и възкресението Си” („Gaudium et Spes”, №52).

Дори наследниците на Св. Петър след Втория Ватикански Събор обогатиха с тяхното учение доктрината на брака и семейството, особено папа Павел VI с енцикликата „Humanæ Vitæ”, която предлага специфични учения за принципите и за практиката. Папа Йоан Павел II в Апостолското насърчение „Familiaris Consortio” настояваше да се предложи Божествения план за изначалната истина за семейната любов и семейство: „Единственото ‚място‛, което прави възможно това отдаване в цялата му истината, е бракът, т.е. заветът на съпружеската любов или свободният и съзнателен избор, с който мъжът и жената приемат близката общност на живота и любовта, пожелана от самия Бог (срв. „Gaudium et Spes”, №48 ), така че само в тази светлина се проявява истинския му смисъл. Брачната институция не е ненужна намеса от страна на обществото или властта, нито външно налагането на някаква форма, но вътрешна нужда на завета на съпружеската любов, който публично се потвърждава като единствен и ексклузивен, за да може да се живее по този начин пълната вярност към плана на Бог Създател. Тази вярност, нямаща нищо общо с задушаването на свободата на личността, я защитава срещу всяка форма на субективизъм или релативизъм и я прави участник в творческата Мъдрост („Familiaris Consortio”, №11).

Катехизисът на Католическата Църква събира тези ключови фигури: „Брачният съюз, чрез който един мъж и една жена образуват помежду си едно интимно общение на живот и любов, бе основано и надарено със специални закони от Създателя. По своята природа то е предназначено за благото на съпрузите, както и за раждането и възпитанието на децата. То бе издигнато между кръстените от Исус Христос до достойнството на тайнство [Вж. Втори Ватикански Събор, Пастирска конституция „Gaudium et Spes”, №48; Кодекс по каноническо право, кан. 1055 §1]” (Катехизис на Католическата Църква, №1660).

Учението, изложено в Катехизиса, се отнася както до богословските основи, така и до моралното поведение, които се обяснени в две отделни части: „Тайнството брак” (№1601-1658) и „Шестата заповед” (№2331-2391). Един внимателен прочит на тези части на Катехизиса дава едно осъвременено разбиране за доктрината на вярата в подкрепа на действията на Църквата, изправена пред предизвикателствата на днешния ден. Нейната пастирска дейност е вдъхновена от истината на брака, видяна в плана на Бог, който е създал мъжа и жената и в пълнотата на времето е разкрил в Исус също пълнотата на съпружеската любов, издигната като тайнство. Християнският брак се основава на съгласието, но също е обогатен със свои собствени ефекти, които са благата и задълженията на съпрузите, но въпреки това не е предпазен от властта на греха (вж. Бит. 3,1-24), който може да причини дълбоки рани и дори да накърни достойнството на тайнството.

Неотдавнашната енциклика на Папа Франциск, „Lumen Fidei”, говори за семейството в неговата връзка с вярата, която разкрива „колко могат да бъдат силни връзките между хората, когато Бог присъства сред тях” („Lumen Fidei”, №50). „Първото място, където вярата просветлява града на човека е в семейството. Имам предвид най- вече стабилния съюз между мъжа и жената в брака. Той е плод на тяхната любов, знак и присъствие на Божията любов, признаване и приемане на добротата на сексуалното различие, чрез което съпрузите могът да се съединят в една плът (срв. Бит. 2,24) и са в състояние да родят нов живот, който показва добротата на Твореца, Неговата мъдрост и плана Му за любов. Основани на тази любов, мъжът и жената могат да си обещаят взаимна любов с жест, който обхваща целия живот и който припомня толкова много черти на вярата. Да се обещае любов, която да е вечна е възможно, когато се откриете един по- голям план от техните проекти, който ни поддържа и ни позволява да дарим цялото бъдеще на любимия” ​(„Lumen Fidei”, №52). „Вярата не е приют за хора без кураж, но е разширяване на живота. Тя ни разкрива чудесен призив, призванието да обичаш и гарантира, че тази любов е надеждна и че си струва да се предадеш на нея, тъй като нейната основа е в Божията вярност, по- силна от всяка нашата слабост” („Lumen Fidei”, 53).

III. Въпросник
Следните въпроси ще помогнат на местните Църкви да участват активно в подготовката на Извънредния Синод, който има за цел да възвестява Евангелието в пастирските предизвикателствата на днешния ден за семейството.

1. За разпространението на Светото Писание и на Църковното учение относно семейството

а) Какво е реалното познаване на учението на Библията, на „Gaudium et Spes”, на „Familiaris Consortio” и на други документи на Църковното учение след Втория Ватикански Събор за стойността на семейството според Католическата Църква? Как нашите верни са обучавани за семейния живот според учението на Църквата?

б) Там където учението на Църквата е познато, напълно ли е прието? Има ли трудности при прилагането му на практика? Какви?

в) Как Църковното учение е разпространявано в контекста на пастирските програми на национално, диоцезно и енорийско ниво? Какви катехизиси се правят за семейството?

г) До каква степен - и по- специално в кои аспекти - това учение е наистина познато, прието, отхвърлено и/или критикувано извън църковните среди? Какви са културните фактори, които пречат на пълното приемане на учението на Църквата за семейството?

2. За брака според естественото право

а) Какво място заема концепцията за естественото право в гражданската култура, както на институционално, образователно и научно ниво, така и на народно? Какво гледища за антропологията са в основата на дебата за естествената основа на семейството?

б) Концепцията за естественото право по отношение на съюза между мъжа и жената е общоприета като такава от страна на кръстени като цяло?

в) Как се оспорва на практика и на теория естественото право на съюза между мъж и жена, с оглед на създаване на семейство? Как е предложена и разработена от гражданските и църковните организми?

г) Ако искат тайнството брак непрактикуващи кръстени или такива, които се обявяват за невярващи, как да се справяте с пастирските предизвикателства, които произтичат от тях?

3. Пастирската грижа за семейството, в контекста на евангелизацията

а) Какви преживявания са се появили през последните десетилетия, във връзка с подготовката за брак? По какъв начин се е стимулирала задачата за евангелизация на двойките и на семейството? Как да се насърчи възприемането на семейството като „Домашна Църква”?

б) Бяхте ли в състояние да предложите начини за молитва в семейството, които са в състояние да устоят на сложността на живота и на културата днес?

в) В настоящата криза между поколенията, как християнските семейства са били в състояние да изпълнят призванието си за предаване на вярата?

г) По какъв начин местните Църкви и движения за семейна духовност са били в състояние да създадат примерни маршрути?

д) Какво е специфичното участие, което двойките и семействата са били в състояние да дадат за разпространяването на цялостната визия на християнската двойка и семейство, която да е убедителна днес?

е) Каква пастирска грижа Църквата е показала в подкрепа на създаващите се двойки и на двойките в криза?

4. За пасторската грижа в някои трудни семейни ситуации

а) Съвместното съществуване ad experimentum е съществена пастирска ситуация в местната Църква? Как изглежда тази ситуация в проценти?

б) Съществуват ли свободни фактически съюзи, които не са признати от гражданската и църковната власт? Има надеждни статистически данни?

в) Разделените и повторно венчаните разведени са съществена пастирска ситуация в местната Църква? Как изглежда тази ситуация в цифри? Как се справяте с тази ситуация чрез подходящи пастирски програми?

г) Във всички тези случаи: как кръстените живеят тази тяхна нередовност? Наясно ли са с това? Или показват просто безразличие? Чувстват ли се маргинализирани и изживяват ли със страдание невъзможността да се получават тайнствата?

д) Какви са молбите, които разведените и повторно венчани лица отправят към Църквата по отношение на тайнствата на Евхаристията и на Покаянието? Сред хората, които се намират в тези ситуации, колко от тях искат тези тайнства?

е) Опростяването на каноничната практика по отношение на признаването на недействителността на брачната връзка би ли могла да предложи един истински и положителен принос за решаването на проблемите на заинтересованите хора? Ако отговорът е да, в каква форма?

ж) Има ли пастирска дейност, която да се грижи за тези случаи? Как се осъществява тази пасторска дейност? Има програми по тези въпроси на национално и диоцезно ниво? Как се възвестява на разделените и на разведените и повторно венчни Божието милосърдие и как се реализира подкрепата на Църквата в пътя им на вярата?

5. За съюзите между лица от същия пол

а) Има граждански закон във вашата страна за признаване на съюзите на лица от същия пол, които се равнопоставени по някакъв начин на брака?

б) Какво е отношението на местните Църкви както към Държавата, която пропагандира съюзи между лица от един и същи пол, така и към хората, живеещи в този вид съюзи?

в) Каква пастирска грижа трябва да се има към хората, които са избрали да живеят според този тип съюз?

г) В случай на съюзи между лица от един и същи пол, които са осиновили деца, какво трябва да бъде пастирското отношение с оглед на предаването на вярата?

6. За образованието на децата в ситуации на нерегулярни бракове

а) Какво е в тези случаи съотношение на деца и младежи по отношение на децата, родени и отгледани в редовно основани семейства?

б) Какво е отношението на родителите към Църквата? Какво искат? Само тайнствата или също катехизис и преподаване на религия като цяло?

в) Как местните Църкви се опитват да отговорят на нуждите на родителите на тези деца, за да им се осигури християнско образование?

г) Как се осъществява даването на тайнствата в тези случаи: подготовката, даване на тайнството и съпровождане?

7. За отварянето на съпрузите към към живота

а) Каква е реалното познаване, което християните имат за учението на „Humanae Vitae” за отговорното родителство? Какво съзнание има за моралната оценка на различните методи за контрол на раждаемостта? Какви задълбочения могат да бъдат предложени по тази материя от пастирска гледна точка?

б) Приета ли е тази морална доктрина? Какви са най- проблемните аспекти, които затрудняват приемането й в по- голямата част от двойките?

в) Какви естествени методи са насърчавани от местните Църкви за да помогнат на съпрузите да приложат на практика учението на „Humanae Vitae”?

г) Какъв е опитът по този въпрос в практиката на тайнството покаяние и в участието в Евхаристията?

д) Какви са контрастите между учението на Църквата и гражданско образование в това отношение?

е) Как да се насърчи едно по- отворено мислене за раждаемостта? Как да се насърчи естественият прираст?

8. За връзката между семейството и човека

а) Исус Христос разкрива мистерията и призванието на човека: семейството е привилегировано място за да се случи това?

б) Какви са критичните ситуации в семейството в съвременния свят, които могат да се превърнат в пречка за срещата на човека с Христос?

в) До каква степен кризата на вярата, която хората могат да преживяват, засяга семейния живот?

9. Други предизвикателства и предложения

Има ли и други предизвикателства и предложения, свързани с въпросите, обхванати от този въпросник, които са възприемани като спешни или полезни от получателите?