Папа Франциск: да се молим означава да настояваме Бог да ни слуша
Да се молим настоятелно
и уверени, че Бог чува нашата молитва. На този аспект се спря Папа Франциск в проповедта
казана днес в Дома Санта Марта. Молитвата, каза Папата, има две особености: тя е „нуждаеща
се” и същевременно е „сигурна”, че Бог в своето време и в своите начини, ще я удовлетвори.
Молитвата,
когато е дълбоко християнска, преминава през нуждата, която съдържа и увереността,
че ще бъде чута, въпреки че не знаем кога ще стане това. За да ни покаже, че който
се моли не се страхува да безпокои Бог и храни сляпо доверие в неговата любов на Отец.
Сляпа като двамата слепци от днешното Евангелие (Мт 9, 27-31), които чакат от Исус
своето изцеление. Или като слепеца от Йерихон, който призовава надеждата на Учителя
с глас по-висок от този на останалите. Защото сам Исус – припомня Папа Франциск –
ни призовава да се молим като „досадния приятел”, който иска храна в полунощ или като
„вдовицата с корумпирания съдия”:
„Те викаха и не се уморяваха да викат. Исус
ни казва: ‘Чукайте на вратата’, и който чука на вратата прави шум, безпокои, досажда”.
Настоятелност
до рамките на досадата. Но също така и една неуморима увереност. Слепците от Евангелието
са пример. „Чувстват се – твърди Папа Франциск – сигурни, че искат от Господа здраве”,
защото на въпроса на Исус дали вярваме, че може да ги изцели, те отговарят: „Да, Господи,
вярваме! Сигурни сме!”:
„Молитвата притежава две положения: тя е нуждаеща се
и е сигурна. Молитвата е винаги нуждаеща се: молитвата, когато ние искаме нещо, е
нуждаеща се: ‘Имам тази нужда, чуй ме, Господи‘. Но и когато е дълбока, тя е сигурна:
‘Чуй ме! Аз вярвам, че ти можеш да го направиш, защото ти го обеща‘”.
„Той
го обеща”: ето крайъгълният камък, на който се опира увереността в една молитва. „С
тази увереност – повтори Папа Франциск – ние казваме на Господа нашите нужди, но уверени,
че той може да го направи. Да се молим, казва още, е да чуваме от Исус въпросът към
двамата слепци: „Вярваш ли, че мога да направя това?”:
„Той може да го стори.
Кога ще го направи, как ще го направи.ние не знаем. Тази е сигурността на молитвата.
И Той чувства нуждата, чувства че ние искаме неговата намеса със сигурност. Смятаме,
че нашата молитва има нужда и е сигурна: има нужда, защото казваме истината на нас
самите и е сигурна, защото Господ може да каже това, което ние искаме”.