Четвъртото издание на италианско-българското Биенале Артемидия под знака на мисията

„Изкуство и приятелство. Всички единни в Рим, вечния град”: под този надслов премина Четвърто издание на Биенале Артемидия за изкуство и приятелство между България и Италия. Фестивалът се проведе на 14 ноември в разкошния салон на българското посолство в Рим. Тази година той бе посветен на различни годишнини, свързани с българската и италианската история и култура, придружени от богата артистична програма.

Припомнена бе мисията на покровителите на Европа и на българската култура Св. Св. Кирил и Методий и 1150 год. от създаването на Кирилицата; 200 годишнината от рождението на Джузепе Верди; 135 години от освобождението на България от османско робство; 150 годишнината от рождението на Габриеле Д’Анунцио и Алеко Константинов, 50 години от края на понтификата на Папа Йоан XXIII, както и на 70 годишнината от спасяването на българските евреи. Важни годишнини, обединени от духа на мисията, както в религиозен, така и в културно-исторически план.

За посланията на това културно събитие, говори Анна Мария Петрова – Гюзелева, председател на Културната асоциация Артемидия и главен организатор на събитието, преминало с подкрепата и патронажа на посолството на България в Рим, общините в Рим и София, Културния институт към МВнР и министерствата на културата в Италия и България:

„Целта на това издание са всички тези годишнини, които не можехме да оставим настрана, но исках значително да се подчертае именно и заслугата на българския народ, в спасяването на собствените им евреи, исках да се чуе заслугата на древна България в създаването на тази азбука и също така да се чуят български автори и таланти в изпълнителското изкуство. Мисля, че всяко едно издание на Биенале Артемидия има тази цел да покажем достойнствата на българите, на българските изпълнители и автори във всички сектори, в литература, поезия, музика, изкуство. Това, на което държим много е да се чуе, че България е един достоен партньор в диалога между културите на различни народи и страни, но най-вече, че България трябва да бъде преоткрита, защото тя дълги години беше игнорирана по разни причини и да се види, че тя е земя не само на природни красоти, но и земя на таланти, които извират във всички области на културата. Неслучайно събитието, което организираме се казва „Биенале Артемидия” – „Изкуство и приятелство”, “Artè e amicizia”, едно опознаване между народите става като се опознае първо историята на един народ, на една страна. И тогава, когато се познава малко повече една страна и един народ, започват да се обичат повече, започват да се търсят повече”.

Залата на Българското посолство се оказа тясна за многобройната публика, придошла за да почете събитието. В пръв план посланникът на Република България Марин Райков, монсеньор Бласко Франсиско Коласо , архиепископ на Отава, който сред богатата си кариера като ватикански дипломат, влючва и Апостолическата нунциатура в София. Специален гост на събитието и известният италиански критик Витторио Сгарби, който отдаде внимание на културните връзки между България и Италия.

Сред изпълнителите голям интерес предизвика малката обоистка Беатриче Мария Поцато на 10 години, итало-българка, която в духа на вечерта изсвири сложната композиция на Енио Мориконе от Филма “Мисията”:

„Живея във Виченца, където е Театро Олимпико, в който дебютирах тази година като солистка с музиката на Еннио Мориконе, „Габриел соло” от филма „Мисията”. Точно този филм ме накара да избера обоя. Като малка видях момента, в който хора от местната джунгла счупиха обоя на йезуита падре Габриел, мислейки че това е опасен и магически предмет. Той обаче го поправи и започна да свири една прекрасна композиция, която накара индианците да усетят красотата на вярата в Бога. Много се радвам, че на Биеналето срещнах един друг голям композитор, Стелвио Чиприяни, авторът на „Анонимо Венециано”.

Сред специалните гости на програмата бе и големият италиански композитор на филмова музика, Стелвио Чиприани, който представи незабравите си произведения от филма Анонимо Венециано, споделяйки че е голям почитател на България.

Отец Йоан Хаджиев от Ордена на Босите кармелитани и специализант в Папския Григориански университет на италиански език припомни личността и мислите на Йоан ХХІІІ свързани с мисията му в България:

„Въпреки, че са изминали 50 години от смъртта на т.н. „български Папа”, Анджело Ронкали ни дава пример, който и днес е актуален. Почти 10 години живее в София като представител на Светия Престол, и съумява да опознае един народ, много по- различен по вяра, обичаи и култура от неговия. Непознатото не плаши Ронкали, а напротив - създава мостове и връзки с хората, търсейки винаги общото. Този „български” опит му помага за по-нататъшното му формиране като човек, като дипломат и после като Папа. Днес, българи и италианци също трябва да се опитваме да създаваме мостове и търсим това което обединява, а не което разделя. Сегашната световна криза и нестабилна политическа обстановка, които неминуемо се отразяват на отделните хора във всички страни, ни кара отново да се замислим над думите на Йоан XXIII, че не е възможно да има мир и благоденствие, ако липсват ценностите и духовността. Ако вярата и ценностите отсъстват от обществения живот и липсва дух на служене на управляващите, трудно можем да постигнем това, за което мечтае цялото човечество”.

Литературната част, бе представена от Анна Мария Петрова-Гюзелева и, италианския актьор Валтер Тоски, познат в България от филма ”Време разделно”.
Двамата актьори припомниха текстове от автори като Ал. Константинов, Христо Ботев, Дора Габе, Габриеле Д'Аннунцио и др.

Беше прочетен фрагмент от новата книга посветена на световно известния оперен певец Маестро Никола Гюзелев, написана от Почетния професор на НБУ София, г-жа Мария Попова и поднесен пред публиката на Биеналето от дъщеря му Адрианa Гюзелева. Със свои изпълнения се представиха и някои от възпитаниците на прочутия български бас и Maestro Никола Гюзелев , Комендаторе на Италианската република и Доктор хонорис кауза на Академията на науките на България: басът Орлин Невенкин, долетял специално от Брюксел за събитието, изпълнявайки Молитвата на Захарий и арии от Джузепе Верди и сопраното Елена Олива, акомпанирана на рояла от маестро Серджо Олива.

Не по-малък интерес предизвика изложбата на творби на талантливата българска сценографка Елизабет Богданова Ферара, скулпторите на маестро Алфио Монджели, както и изложените афиши на оперни представления на Джузепе Верди.

dg/ rv