Папата закри Годината вярата: Христос е центъра на творението, на Божия народ и историята

Исус е владетел на всичко, но никога не осъжда; когато човек намери смелостта да поиска прошка, Господ никога не отхвърля неговата молба. Това е посланието на Папа Франциск към вярващите, което отправи в неделя на литургията за закриване Годината на вярата, учредeна от почетния Папа Бенедикт ХVІ на 11 октомври 2012 в деня на 50-та годишнина от Втория Ватикански събор. Повече от 60 хиляди души от всички континенти присъстваха на площад Свети Петър.

Тържествеността на момента бе подчертана от няколко знакови елемента и новости. За първи път бяха изложени извън Ватиканската базилика реликвите на Св.Петър, които се съхраняват в параклис под централния олтар. Те са положени в бронзова касета с надпис: Ex ossibus quae in Arcibasilicae Vaticanae hypogeo inventa Beati Petri Aposotoli esse putantur (От костите намерени в подземието на Ватиканската базилика, смятани, че принадлежат на Блажен Петър Апостол). Мощите на свети Петър са открити при разкопки през 1940 г. при понтификата на Папа Пий ХІІв некропол, построен под базиликата "Св. Петър". Според преданието, апостол Петър е бил разпънат на кръст, а на мястото, където се предполага, че е бил погребан, е издигната базиликата "Св. Петър" във Ватикана.

Сред 1200 духовници, съслужили с Папата, бяха и патриарсите и архиепископите на Източните католически църкви. „Размяната на знака на мира с тях – каза Папата - е израз на дълбокото признание на Ватикана към тези общности, изповядващи Христос с изключителна вярност, често платена на висока цена. Чрез тях, с този жест – допълни - искам да достигна до всички християни в Светата Земя, Сирия и целия район на Близкия Изток, за да получат дара на мира и съгласието”.

По време на церемонията символично бе връчено апостолическото насърчение Evаngelii gaudium (Евангелие на радостта) написано от Папа Франциск в края на Годината на вярата. Текстът официално ще бъде публикуван на 26 ноември, а днес Папата го връчи на 36 представители на Божия народ от 18 страни: един епископ, един свещеник и един дякон, богопосветени, един семинарист, една кандидатка за монашески живот, едно семейство, катехисти и един незрящ (във формат компакт диск), както и представители на монашески братства, църковни движения. Сред тях и двама творци – японския скулптор Едзуро Сотоо, известен с приноса си за изграждането на Саграда Фамилия и полската художникча Анна Гулак, както и двама журналисти.

Евхаристичният обред бе предшестван от събиране на волни пожертвувания за пострадалите от тайфуна във Филипините, като получените помощи ще бъдат разпределени и изпратени лично от Папа Франциск през следващите дни.

Първата мисъл на Папа Франциск бе към Бенедикт ХVІ, изразявайки своята обич и признание: „С тази пророческа инициатива, той ни даде възможността да преоткрием красотата на вярата, започнала в деня на нашето Кръщение и която ни прави Божи чеда и братя в лоното на Църквата”, посочи Папата.

Проповедта бе посветена на основата на вярата, в деня на литургичния празник Христос Цар, като Папа Франциск изтъкна „централното място на Христос – центъра на творението, на Божия народ и историята”. „Христос е центъра на всичко, той е началото. Исус Христос, Господ: на Него Бог дава пълнотата и да държи всичко, за да бъдат помирени всички неща „(Кол.1,12-20). „Замяната на този център с нещо друго-подчерта Папа Бергольо - води само до щети за околната среда, за нас и за самия човек”.

Затова, допълни Папата, на Исус „можем да поверим радостите и надеждите, тъгата и безпокойствата от които е изтъкан нашия живот”. „Когато Исус е центъра, дори най-мрачните моменти в живота биват озарени и ни дава надежда, както се случва с добрия разбойник от днешното Евангелие” (Лук. 23, 35-43). „Исус само прощава, не осъжда” – каза Папата. Когато човек намери смелостта да поиска прошка, Господ никога не отхвърля неговата молба”.

„Днес всички можем да се замислим за собствената си история и път – каза накрая Папа Франциск. Всеки има своя житейска история със своите грешки и грехове, щастливи и мрачни моменти. Нека на този ден помислим за своята история с поглед към Исус и от сърце да се обърнем към Него с думите: „Спомни си за мен, Господи, кога дойдеш в царството Си! Спомни си за мен, защото искам да стана добър, но нямам силата за това: грешен съм! Спомни си за мен Исусе, защото ти държиш нещата, Ти Си в твоето Царство!”.

dg/ rv