Българската дипломация във Ватикана популяризира неизчерпаемото богатство на Св. Св. Кирил и Методий

Голямото дело на Св.Св.Кирил и Методий, което дори след 11 века продължава да е акутално, видяно от различен ъгъл. Това бе целта на научната конференция на тема „Европейските измерения на делото на Св. Св. Кирил и Методий”, който се проведе в ранния следобед на 21 ноември в аула „Бенедикт XVI” в Папския Университет на Св. Кръст в Рим. Инициативата се полага в контекста на честванията на 1150 годишнината от създаването на глаголицата и началото на Великоморавската мисия на Солунските братя и бе организирана от Посолството на Република България при Светия Престол и Суверенния военен хоспиталиерен орден на Свети Йоан от Йерусалим, Родос и Малта. Домакин на събитието бе новият посланик Н. Пр. Проф. Кирил Топалов, заедно със секретаря на посолството Стефан Бончев. Това бе и първото събитие, организирано от посланик Топалов, откакто в средата на септември т.г. връчи акредитивните си писма на Папа Франциск. Присъстваха дипломати към Светия Престол, представители на Държавния Ватикански Секретариат, политици, научни дейци, студенти, както и наши сънародници. На конференцията присъства отец Йоан Хаджиев:

**********
Симпозиумът откри проф. Кирил Топалов, който в своето встъпително слово
подчерта голямата роля на мисията на Св. Братя, не само за България, но и за целия славянски свят. Посланикът ни подчерта и много добрите взаимоотношения между България и Ватикана:

"Връзката на Светия Престол с делото на Кирил и Методий е изключително важна и съществена, защото без благословията, която Папа Адриан ІІ дава на делото на Кирил и Методий, делото за създаване на българска и славянска писменост и култура, литургия, без тази подкрепа това дело едва ли щеше да се реализира в същия вариант, в който е трябвало да се реализира. Тоест институционализирането на тяхната мисия, което се получава фактически чрез жеста на Папата – знаем че в църквата „Санта Мария Маджоре”, в баптистериума, той освещава славянските книги, дава свещенически санове на част от учениците на Кирил и Матодий, а епископски сан на Методий. Знаем че това дело в Рим дава и най-скъпата си и най-свидната си жертва, смъртта на Кирил, който пък не случайно е погребан в базиликата „Сан Клементе”, защото Кирил и Методий донасят мощите на Свети Климент, намерени в Херсон по време на тяхната Херсонска мисия. И след освещаването на тяхното дело, след като Светият Престол така да се каже дава зелена светлина пред тяхното дело, Методий се връща със своите ученици в Моравия и години след смъртта на Кирил и на този акт на освещаването на книгите, извършва славянска литургия, обучава свои ученици, развива книжовна дейност, развива просветна дейност, тоест така се полагат основите на славянската култура, чийто най-бляскав финал е връщането на техните ученици в България, където тяхното дело получава истинската си реализация – със създаването на българската литература, на българската култура, която пък влияе вече върху създаването на сръбската, на руската и на някои други славянски култури. Така че в този смисъл намесата на Светия Престол е решаваща. Без тази намеса отново ще кажа едва ли това дело щеше да има този свой бляскав и триумфален ход нататък. Поради това именно българският народ се отнася с изключителна благодарност към Светия Престол, както за някогашния жест, който е направен в подкрепа на делото на Кирил и Методий, на българската азбука, на българската култура и писменост, които се превръщат в общославянска култура и писменост. Та благодарност както към това дело, така и към възможността, която благодарение на Светия Отец Папа Йоан Павел ІІ е дадена на българите да изпращат своя правителствена, държавна или парламентарна делегация всяка година на 24 май, да се среща с Папата, която отива и се покланя и на гроба на Свети Кирил. Българската общественост е изключително признателна на Светия Престол, който отново, чрез един жест на Папа Йоан Павел ІІ, даде и възможност за българско църковно богослужение в една от централните римски църкви и се надяваме че то в скоро време ще бъде възстановено. Така че много са връзките между Светия Престол и българската култура, а от най-съществените връзки е делото на Кирил и Методий".

За високото ниво на събитието говори присъствието на представители на утвърдени институции в Италия и България: римските университети „Сапиенца” и „Рома Тре”, СУ „Св. Климент Охридски”, БАН, Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” и Югозападният университет „Неофит Рилски“. Сред учените, изнесли лекции, бяха професорите Марио Капалдо, Красимир Станчев, Анна-Мария Тотоманова, Анисава Милтенова, Надежда Драгова и Даринка Караджова. Беше обсъдено новото критично издание на „Vita Constantini”, мястото на Св. Братя в православната и славянската традиция, връзката между азбуката и старославянския език, както и катехистичната литература, преведена от гръцки и мисията на Св. Св. Кирил и Методий.

Сред темите бяха и връзката между глаголицата и теософията, както и бе направен паралел между делото на Солунските братя и Св. Паисий Хилендарски. Голям интерес предизвика лекцията на проф. Боряна Христова, Директор на Националната ни библиотека, която представи как се е чествал празника на Светите братя през погледа на документите от Освобождението до наши дни. Славянските учители винаги са се радвали на народна почит и през времето на Царство България, а празненствата са имали все по- разширяващ се характер, посочи професор Христова. След съветската окупация на Родината ни, празникът е трябвало да бъде „преосмислен”, понеже според БКП е имал капиталистически и реакционен характер, докато след няколко години е бил изцяло ликвидиран. Десетилетие по- късно отново е възстановен, но му бива придаден по-научен и книжовен характер, избягвайки всякаква връзка с духовната роля на Св. Св. Кирил и Методий. След промените от 1989 г. празникът е възстановен, но все по- малко българи са запознати с делото на Братята, за което вина има и образователната ни система.

Въпреки че конференцията беше строго научна, тя спомогна за едно по-голямо разбиране на европейските измерения на Св. Св. Кирил и Методий, но също така потвърди голямата нужда да се задълбочи духовния аспект на мисията им, който е основа в тяхното многообразно и неизчерпаемо дело.

За Радио Ватикана отец Йоан Хаджиев