Папа Франциск: в храма по-важното е обожаването на Бог, а не ритуала
Храмът е свято място,
където не е важен ритуалът, а „почитането на Господа”. Това каза Папа Франциск по
време на проповедта казана днес в Дом Санта Марта във Ватикана. Папата постави акцента
и върху човешкото същество, което като „храм на Светия Дух” е призвано да слуша вътре
в себе си Бог, да му иска прошка и да го следва.
Храмът е каменният дом, където
един народ съхранява своята душа пред Бог. Но Светият храм е също тялото на индивида,
в което Бог говори и сърцето го слуша. Папа Франциск се спря на тези две измерения,
вървящи паралелно в християнския живот. Поводът бе взет от Стария завет, където Юда
Макавейски освещава отново Храма, разрушен от войните (Първа книга Мак 4, 36-59).
„Храмът – отбеляза Папата – като място за събиране на общността, място за събиране
на Божия народ”, където се отива за много причини, една от които надвишава всички
други:
„Храмът е мястото, където общността отива да се моли, да хвали Господа,
да му благодари, но преди всичко да го обожава: в Храма Господ се обожава. Това е
най-важният момент. Това също е важно за литургичните церемонии. Центърът е там, където
е Бог. А ние се събираме, за да почетем Бог”.
От това твърдение изниква въпросът:
„В наши дни – попита Папа Франциск – те са места за обожаване, насърчават ли обожаването?
Исус – припомни Папата цитирайки днешното Евангелие – отдалечава „спекулантите”, които
правеха от Храма място за търговия, а не за обожаване. Но има един друг „Храм” и една
друга сакралност в живота на вярата:
„Свети Павел ни казва, че ние сме храмове
на Светия Дух. Аз съм един храм. Светият Дух е в мене. Не огорчавайте Духа на Господа,
който е вътре във вас. Бъдете един вид обожание, което е сърцето, което търси Духа
на Господа вътре в себе си и знае, че Бог е вътре в себе си, че Светият Дух е вътре
в себе си. Слуша го и го следва”.
Разбира се, следването на Бог предполага
едно непрекъснато пречистване, „защото сме грешници”, подчерта Папа Франциск. И настоя:
„Да се пречистим с молитвата, с покаянието, с Тайнството на помирението, с Евхаристията”.
И така, „в тези две времена – материалното, мястото за обожаване и духовният храм
вътре в мене, където обитава Светият Дух – в тези две времена – заключи Папата
– нашето поведение трябва да бъде милосърдието, което обожава и слуша, което се моли
и търси прошка, което възхвалява Господа”.
„Когато се говори за радостта в
Храма, говори се за цялата общност в обожание, в молитва, отдаваща благодарност, във
възхвала. Аз в молитва с Господа, който е вътре в мене, защото аз съм ‘храмът‘. Нека
Господ ни даде това истинско чувство на Храма, за да можем да вървим напред в нашия
живот на обожаване и на слушане на Божието Слово”.