Папа Франциск: "Не можем да се примирим с мисълта за Близкия Изток без християни"

„Римският епископ не може да бъде спокоен докато има мъже и жени, независимо към коя религия принадлежат, със засегнато достойнство, лишени от най-необходимото за съществувание, с откраднато бъдеще и сведени до условията на прокудени и бежанци”. Това заяви Папа Франциск в словото си към участниците на пленарната сесия на Конгрегацията за Източните Църкви, която се провежда във Ватикана на тема „Източните Църкви 50 години след Втория Икуменически Ватикански събор”. Преди това Папата се срещна с патриарсите на Източните католически църкви , имайки възможност да се запознае отблизо с обстановката в отделните Църкви.

Папата изрази своето „дълбоко безпокойство” за условията в които живеят християните в Близкия Изток и са жертва на последствията от напрежението и конфликтите в Сирия, Ирак, Египет и в други райони „където се проливат сълзи”:

„Днес, заедно с пастирите на Източните Църкви отправяме апел да бъде зачитано правото на всички за достоен живот и свободно изповядване на собствената вяра. Няма да се примирим с мисълта за Близък Изток без християните, които от две хиляди години изповядват в него името на Исус, като пълноправни граждани в социалния, културния и религиозния живот в нациите към които принадлежат”.

„Болката на най-малките и най-бедните, придружена от мълчанието на загиналите, поставя един настойчив въпрос: „Кое време е през нощта?” – каза Папата цитирайки пророк Исая (Ис. 21,11). „Нека продължаваме да бдим, като библейски пазители, уверени че Господ няма да ни изостави. Затова се обръщам към цялата Църква за молитви към милосърдния Бог на помирението и мира. Молитвата обезоръжава глупостта и ражда диалог там където един конфликт е действащ. Ако тя бъде искрена и постоянна, ще направи нашия благ и категоричен глас да бъде чут и от държавните ръководители”.

Папата подчерта, че всеки католик е длъжник в признаването на Църквите, които живеят в този район, където „светлината на Изтока озарява Универсалната Църква”, „поради великото милосърдие на нашия Бог с посети Изток свише” (Лук. 1,78). От тях трябва да се научим на търпение и постоянство в ежедневието, понякога белязано от умората, от икуменическия дух и от междурелигиозния диалог. Географския, историческия и културен контекст в който те живеят от векове, ги е превърнал в естествен партньор за другите християнски конфесии и религии”.

Папата се обърна и към диаспората на Източните Църкви, която има значително присъствие на всеки континент: „Трябва да се направи всичко възможно за реализацията на съборните препоръки, за да улеснят пастирската грижа както в собствените територии, така и там където източните общности трайно са установени, като заедно с това насърчават общението и братството с общностите от латински обред. Това ще обнови жизнеността на съществуващите консултативни организми между отделните Църкви и със Светия Престол”.

От друга страна той постави акцент върху „обновената жизненост на Източните Църкви, задълго подтиснати от комунистическите режими” и изрази високата си оценка за усилията на Пленарната сесия отново да получи „благодатта на Втория Ватикански събор и последвалото учение за Християнския Изток”. Папа Франциск отново заяви, че „разнообразието вдъхновено от Светия Дух не вреди на единството, а му служи”, припомняйки заключението на Събора, че това разнообразие е „необходимо за единството”:

„Присъствието ни в общението с Тялото Христово ни прави съзнателни към дълга да укрепим единението и солидарността в лоното на отделните Патриархални Синоди, давайки предимство на важните въпроси за Църквата предвид единното и колегиално действие”.

Накрая Папа Франциск отправи своята мисъл към Ерусалим, където „всички сме духовно родени”, като отправи пожеланието за мир с небесното застъпничество на Блажените Йоан ХХІІІ, Йоан Павел ІІ и Дева Мария.

dg/ rv