Стимул за укрепване на вярата и пастирската дейност на Църквата в България

Въпреки 50-годишния си юбилей, Вторият Ватикански събор е решителен стимул за укрепване идентичността и вярата, както и възможност за размисъл за отговорностите пред съвременните християни. Това потвърди научната конференция "Вторият Ватикански събор – нова пролет за Църквата” която се проведе на 9 ноември в хотел „Премиер” в гр.Велико Търново в рамките на Годината на вярата в Никополската епархия. Конференцията се проведе с участието на представители на всички енории и религиозни общества в епархията, нейният епископ Петко Христов и апостолическия нунций в България монс. Януш Болонек. Участваха и експертите Дон Джовани Гусмини от Фондация "Йоан XXIII" в Бергамо, Италия, православния журналист и богослов Тони Николов от Фондация "Комунитас", Кирил Карталов, кореспондент на Папския Комитет за исторически науки и отеца пасионист Паоло Кортези, изследовател на живота на монс.Анджело Ронкали. На конференцията присъства Росица Златева:

************
Конференцията откри символичния домакин на инициативата отец Страхил Каваленов, енорийски свещеник на енории В.Търново и Габрово, който сподели, че запознаването с историята и документите на Събора и особено с блажения Папа Йоан XXIII, е била основната насока в пасторалната работа в енориите през Годината на вярата. „Важно е за всички нас – каза отец Каваленов, 50 години след това събитие, да осмислим неговите резултати, които дават нов решителен устрем в живота на Църквата, да си дадем сметка, че плодовете на неговите насоки дават своя отпечатък, формират нашата действителност на християни”. „Изключително важно е, завърши отец Страхил, че Съборът отваря пътя на диалог с другите християнски вероизповедания, но и с другите религии, с непознаващите Бога – така Църквата става спътник на цялото човечество, може да разбира и да разговаря със съвременния свят”.

Апостолическият нунций в България говори на тема: Църквата отвътре и Църквата отвън - "Ecclesia ad intra - Ecclesia ad extra" - според разсъжденията на Кардинал Карол Войтила. Той посочи, че тази формула отговаря точно на това съотношение, което в живота на съвременната църква се изразява в съсредоточаване върху собствената идентичност и отваряне за проблемите на света и изразява пълнотата на своята същност и своята мисия. Според монс. Болонек, „тези понятия са ключ за правилното разбиране на съдържанието и посланията на тези документи, които ни показват църквата не само отвътре, нейната Божествено-човешка структура, но също и отвън, когато се съсредоточава върху всеки важен и труден проблем на съвременния свят като върху свой проблем”.

Дон Джовани Гусмини от Фондация "Йоан XXIII" в Бергамо, Италия и преподавател по теология и възпитател на семинаристите в Семинария „Йоан XXIII”, представи един изключително проникновен поглед върху идеите, дейността и приноса на Папа Ронкали за обновлението на Църквата, чрез свикването на Събора:

„Папа Йоан ХХІІІ искаше да види след Събора една Църква дълбоко обновена отвътре. Обновена във вярата и в традицията, която може да отговори по нов начин пред света, променящото се общество, многобройните предизвикателства и проблеми, както и пред една нова култура, която върви с бързи стъпки напред. Папа Йоан искаше една Църква, която не губи от погледа си верността към Евангеието и неговити истини и която е в състояние да осъвременят своя език. Затова думата, която Папа Йоан често използваше беше осъвременяване. Стремежът за утвърждаване на собствената идентичност, често пъти е придружаван от риска Църквата да се затвори в себе си, като в една кула от слонова кост, където светът вече не може да влезе. Това е опасността, която винаги придружава промяната на Църквата. От друга страна Църквата се ангажира, всички тези чествания, свързани с Втория Ватикански събор, да послужат именно тя да се затваря вътре в себе си, а да остане отворена към света. Това насърчава и Папа Франциск. Църквата да достигне именно в перифериите на съществуванието - израз, който много обича - където има нужда да се носи тази нова лимфа, която продължава да бъде Евангелието, което още Папа Йоан ХХІІІ бе казал, че светът очаква и от което светът има нужда”.

Конференцията закри монс.Петко Христов, Епископ на Никополската епархия, който обобщи идеята на инициативата:

"Духът на Втория Ватикански събор дойде в България през 90-та година. Той пристигна тогава само с литургичната реформа, первода на литугргичните книги на български език и богослужението на говорим български език. Днес се радваме на свобода и имаме възможността, благодарение на свещеници като о.Паоло Кортези, както и на преподаватели и професори, както и в български университети, да изследват богатия материал на Събора, за да можем да го използваме по най-добрия начин".

За плодовете от Годината на вярата в Никополската епархия сподели пред микрофона на Радио Ватикана отец Паоло Кортези, автор на книга за Йоан XXIII със заглавие: „Вълкът, мечката и агнето” и енорийски свещеник в двете енории на гр.Белене:

„Аз виждам по-силна и здрава вяра, тази година беше сигурно плодородна за много хора, специално за младежите. Мисля, че много хора са получили голяма благодат през тази година, молили са се, чели са Евангелието, Библията, опознали са светците, познали са по-добре вярата и имат жива вяра. Защото, ако вярата не е жива, а остане нещо само теоретично – няма полза. Вярата е, когато един вярващ живее вярата. Същото аз видях и в другите енории, където правихме народни мисии, направихме много срещи. Тук, в северна България, не сме много католиците, но нашите общности живеят вярата, с трудности, с радости, но те вървят напред. Беше много хубаво да живеем Годината на вярата, заедно с юбилейната година от мъченичеството на Блажените Евгений, Павел, Камен и Йосафат. Защото те ни показват, че вярата не е нещо теоретично, тя е нашия живот, дори до даряване на живота с мъченичеството. Те са живели силно вярата, през трудни моменти, тук днес ние нямаме тези трудности, имаме други трудности, но, за нас, тези български мъченици са голямо свидетелство как да живеем нашата вяра”.

Росица Златева

(На снимката отец Паоло Кортези и отец Страхил Каваленов)