Неделна проповед от Йоан Хаджиев: да покажем с вярата си, че сме синове на възкресението

Той не е Бог на мъртви, а на живи (Лук. 20, 27-38)

Тридесет и втората обикновена неделя през годината ни предлага Евангелието в което Исус отговаря на садукеите, които не вярват във възкресението на мъртвите: „А че мъртвите ще възкръснат, и Мойсей го каза при къпината, когато нарече: „Господа Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Якововов”. Но Той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи”. Евангелският разказ коментира отец Йоан Хаджиев от Ордена на Босите кармелитани, специализант по Каноническо право в Папския Григориански университет в Рим.

*********
През месец ноември, когато по особен начин размишляваме върху смъртта и живота, Евангелието за ХХХІІ-та неделя през годината ни предлага темата за възкресението. Никой нормален човек не иска да умре. Затова всеки иска да остави деца и внуци, да съгради къща, да посади дърво, да направи нещо важно, така че поне след смъртта си да живее поне в спомените на другите. Но наистина малко хора оставят дълбока диря в историята за поколения. Ние знаем кои са били нашите родители и дядовци, но едва ли някой знае нещо за своите прапрабаби и дядовци. Това означава, че след около 150 г. няма да има и спомен от нас, вероятно дори и името ни няма да се помни.

Садукеите са една секта, съставлявана от висшия клир в Ерусалим. Вярвали са само в написаното Божие слово, а са отхвърляли устната традиция. Затова Исус им показва грешката им точно чрез Светото писание. За да покажат абсурдността на възкресението, садукеите задават на Исус един абсурден въпрос. Какъв е смисълът човек да живее и след смъртта си, след като пак ще бъде изправен пред същите проблеми? Земният живот е често нелогичен, а какво страдание би било това, да се живее вечно в такава ситуация?!? Но Исус казва, че възкресението не е възвръщане към живота, а началото на един съвсем различен живот в общението на Бог. Тогава отношенията между хората, освободени от егоизма и злобата, ще бъдат качествено по- различни. Исус казва, че „ония които получат оня свят и възкресението от мъртвите нито се женят, нито се омъжват, и да умрат вече не могат, понеже са равни на Ангелите, и бидейки синове на възкресението, са синове Божии”.

Колко често се замисляме за възкресението ни? А то всъщност е цел на нашия християнски живот, защото когато възкръснем ще бъдем наистина щастливи, заедно с нашия Създател.