Папата: няма разлика между праведния и разкаялия се грешник

Бог се радва, когато бива намерена изгубената овца, защото изпитва “особена любов” към грешниците: това каза днес Папа Франциск по време на Литургията, казана в параклиса на Дома Света Марта във Ватикана.

Коментирайки притчите за изгубената овца и за загубената драхма (Рим 14, 7-12; Лк 15 1-10)), Папата обясни отношението на книжниците и фарисеите, които се скандализират от нещата, които Исус прави и мърморят против Него: „Този човек е опасен”, обядва с митари и грешници, „обижда Бог, обезценява служението на пророка… за да се доближи до тези хора”. Исус – казва Папата – казва, че това е „музика на лицемерието” и на това мърморещо лицемерие отговаря с една притча”:

„На това мърморене Той отговаря с една радостна притча. Четири пъти, в този кратък откъс, се повтаря думата радост или веселие: три пъти радост и един път веселие. ‘А вие, вие се възмущавате от това, но моят Отец се радва‘. Това е Бог, който търси: търси всички тези, които са далеч от Него. Както пастирът, който отива да търси изгубената овца”.

Работата на Бог – подчерта Папата – е „да търси”, за да „покани на празника всички, добри и лоши”:

„Той не търпи да загуби никой от своите. Но това е и молитвата на Исус на Велики Четвъртък: ‘Отче, нека не се изгуби никой от тези, които Ти си ми дал‘. Това е Бог, който върви, за да ни търси, и има любовна слабост към тези, които са се отдалечили, които са се загубили… Върви и ги търси. Търси ги до края, като пастирът, който върви в мрака, търсейки, докато ги намери. Това е нашият Отец: винаги ни търси”.

После, „когато намира овцата” и я завежда в кошарата поставяйки я до другите – обяснява Папата – никой не трябва да казва: „Ти си изгубена”, а „Ти си една от нас”, защото й връща пълното достойнство. „Няма разлика”, защото Бог „подрежда всички, които е намерил. И когато прави това Той се радва”:

„Бог не се радва от смъртта на грешника, а за неговия живот: това е радостта. Колко далеч стояха тези хора, които мърмореха против Исус, колко много бяха далеч от сърцето на Бог! Не го познаваха. Смятаха, че са религиозни, че са добри хора, които вършеха винаги добро, възпитани…Това е лицемерието на мърморенето. А радостта на Отец, на Бог, е тази на любовта: той ни обича. ‘Но аз съм един грешник, направих това, това, това!’… ‘Но аз те обичам и те търся, и те водя у дома‘. Това е нашият Отец. Нека помислим за това”.

jp/ rv