Висококачествена лента развенчава един ватикански мит

„Scrinium Domini Papae” е заглавието на филма на Ватиканския телевизионен център, който предизвика изключителен интерес на ежегодния кинофестивал в Рим новия документален филм. Висококачествената лента бе представена на 1 октомври, а нейни автори са режисьора Лукас Дуран и сценаристите Марко Майорано и Мария Летиция Колакия.

Филмът е заснет само за три седмици, благодарение на тясното сътрудничество с Архива на Ватиканската Библиотека. Повече от десет часа кадри са събрани в двадесет и осем минутен филм, в който се разказват дванадесет века история за папи, императори, конклави и ереси.

Говори се за кръстоносни походи и отлъчвания от Църквата, за кодирани писма и ръкописи, произлизащи от петте континента. В 85 километровите лавици на Ватиканските архиви се съхраняват 650 архивни фондове, 30 хиляди свитъци и милиони документи.

Изразът „секретен архив” създава във всеки един чувството за някаква тайна. Именно предизвиканото любопитство е в основата на появилите се многобройни книги и филми в цял свят, разказващи не съвсем достоверни факти.

В действителност думата " segreto" означава "отделен", "частен", т.е. недостъпен за всекиго, достъпен само за папата и за работещите там. Архивите на Ватикана се раждат като папски архив, който се поддържа и следи от Папата като Върховен глава на църквата, с помощта на компетентен Кардинал – архивист и префект, занимаващ се с управлението му.

Архивите заемат голяма площ от Апостолическия палат, на северо-запад от двора Belvedere, в непосредствена близост до галерията на Пий IV , с изглед към градините на Ватикана.

За първи път през 1881 г. Лъв XIII взема историческото решение да отвори вратите на архивите, които в наши дни всяка година приемат над хиляда и двеста учени и изследователи.

За да бъдат опазени обаче всички тези ценни документи, Ватиканските тайни архиви започнаха цифровото им възпроизвеждане.

Филмът на Лукас Дуран има за цел да запознае всички, които никога не са имали достъп до тази съкровищница, за да оценят съхранените ценности и да разберат, че Секретните Ватикански Архиви в действителност не са тайни. Всеки учен, който иска да консултира архивите може да направи това свободно, казва режисьорът на филма.

Засега това е възможно само за документи, отнасящи се до края на понтификата на папа Пий XI през 1939 г., но архивистите скоро ще могат да предоставят и материали до папа Пачели, т.е. до 9 октомври 1958, защото архива следва отделните папи.

“Днес основната задача на Архива е да разпространи своите ценни документи с помощта на съвременните технологии”, казва Дуран. „В процес на цифровизация са документи, които не биха могли да бъдат консултирани физически. Във филма са показани някои символични документи, като процесите срещу Галилео Галилей, срещу тамплиерите, писмо от Хенри VIII и друго, изпратено от индианци, написано на брезова кора. Любопитен факт е бележката, с която Микеланджело настоява да му бъдат отпуснати средства”.

Благодарение на
цифровизацията, достигналите до наши дни ценни документи не само ще бъдат по-добре защитени и опазени, но ще бъде улеснено и консултирането им от страна на учените. Така уникалното пътуване в историята ще надмине баналността на много литературни и филмови произведения.

ven/ oss. rom