През ноември почетния папа Бенедикт ХVІ се моли за свещениците и мисията на Църквата в Латинска Америка

За да могат свещениците, изпитващи трудности, да намерят утеха в страданието си, подкрепа в моментите на съмнение и утвърждаване във вeрността си към Бог. Така е формулирано Общото молитвено намерение на почетния Папа Бенедикт XVI за месец ноември. В него Светият Отец, чрез думите на Блажен Йоан Павел II от Апостолическото насърчение Pastores dabo vobis, ни призовава да се молим заедно за предизвикателствата пред които е изправено свещеническото служение. Почетният Папа се спира на специфичната самота, която има своите отрицателни и положителни страни и влянияe в живота на свещниците, както и на значението на тяхното постоянно формиране за изграждането на подходящи отношения на взаимопомощ и сътрудничество.
*********
74. Проблемът за свещеническата самота, който бе разглеждан подробно от Съборните отци може да бъде най-добре обсъден и разбран в контекста на Църквата като общност и в контекста на свещенството, посочва Блажен Йоан Павел II в Апостолическото насърчение Pastores dabo vobis. Съществува самота, която всички свещеници изпитват и е напълно нормалнa. Но съществува и друга самота, която е продукт на различни трудности и която, от своя страна, създава допълнителни затруднения. Що се отнася до втората, "активнотo участие в живота на епархийното свещенство, редовният контакт с епископа и с останалите свещеници, взаимното сътрудничество, общия живот и братскитe взаимоотношения между свещениците, както и приятелствотo и добритe отношения с вярващите, активни в животa на енорият, са много полезно средство за преодоляване на негативните ефекти от самотата, която свещеникът понякога може да изпита". Самотата обаче не създават само трудности, тя може да има и положителен ефект в свещеническия живот: "Когато се приема в дух на жертва и дар и се разбира като възможност за по-голяма близост с Господ Исус Христос, самотата може да бъде благоприятна възможност за молитва и учение, като за очистване и освещaване и за човешко израстване”. Следва да се добави, че определен вид самота е необходим елемент във формирането на свещениците. Исус често отиваше сам да се моли (срв. Мт. 14:23). Способността да понасят добре здравословната самота е необходима за доброто поддържане на духовния И вътрешния живот. Тук става дума за самота, изпълнена с присъствието на Господ, който ни поставя в контакт с Отца, в светлината на Светия Дух. В тази връзка, търсенето на тишина и на място и време за оттегляне в "пустинята" са необходими за трайното и пълноценно формиране на свещеника в интелектуално, духовно и пасторално отношение. Може да се добави, че тези, неспособни да изпитат положителните страни на усамотяването, са неспособни на истинско братско общение.
77. Постоянното формиране е задължение и за свещениците на средна възраст, подчертава Йоан Павел II. Те могат да се изправят пред редица рискове, именно поради своята възраст, като например прекомерен активизъм или твърде рутинен подход при упражняването на служението си. В резултат на това, свещеникът може да се изкуши да предположи, че не се нуждае от контакт и подкерепа и, че сам може да се справя и си е достатъчен. Не рядко, по-възрастните свещеници изживяват нещо като вътрешно износване, което е опасно. То може да бъде знак за предаване пред разочарованието oт трудноститe и неуспехитe. Подобни ситуации намират своето решение в неперстанното формиране, в честатa и балансирана проверка на себе си и на дейността си, непрекъснато търсене на мотивация и помощни средства, които да позволят на свещеника да продължава да ижвee и служи своята мисия. В резултат на това свещеникът ще може да поддържа бдителен дух, готов да посрещне както редовните така и новите нужди и изисквания по пътя на спасението, с който хората ще продължават да се допитват до него като "човек на Бога".
82. В края на това насърчение, посочва Блаженият Йоан Павел II, насочвам мислите си към всички кандидати за свещеници, семинаристи и към свещениците във всички части на света, които - и в най-трудните и драматични условия, но винаги с радостното усилие да бъдат верни на Господа и да служат неотклонно на паството си – предлагат в дар живота си всеки ден, за да може вярата, надеждата и любовта да нарастват в човешките сърца и в историята на мъжете и жените от нашето съвремие. Скъпи братя свещеници, вие правите това, защото самият наш Господ, със силата на Своя Дух, ви призова да въплътите в делничното, ежедневно усилие на вашя обикновен живот безценните съкровища на любовта на Добрия пастир. В общение със Съборните отци и в името на всички епископи в света и на цялата общност на Църквата изразявам огроманата си благодарност, които вашата вярност и служба заслужават. Пожелавам на всеки един от вас, изтъква в заключение Блаженият Йоан Павел II, благодатта да разпалвате ежедновно в себе си Божият дар , който получихте “чрез ръковъзлагането” (вж. 2 Тм. 1:6), за да усетите подкрепата, идваща от дълбокото приятелство, което ви свързва с Исус и ви обединява един с друг, утехата от радостта да видите в Божието стадо да нараства във все по-голяма любов към Него и към всички хора, да поддържате спокойната увереност, че Този, който започна във вас доброто дело, ще го приведе до край на деня на Исус Христос (вж. Фил. 1:06). Присъединявам се към всеки един от вас в молитва към Богородица, майка и учител на нашето свещеничество.

(Йоан Павел II, Апостолическото насърчение Pastores dabo vobis, 25 март 1992)

Мисионерско молитвено намерение
За да могат Латиноамериканските църкви, като резултат от своята положителна мисия на континента, да изпратят мисионери и до други църкви и места по света: това е мисионерското молитвено намерение не почетния Папа Бенедикт XVI за месец ноември. В него Папата обръща внимание на необходимостта от истинска апостолска дейност, съсредоточена върху Христос и Неговата Църква. Ние всички трябва да тръгнем от Христос, като осъзнаем, че да станем християни не започва с етично решение или възвишена идея, но със срещата с една Личност, която дава нови хоризонти на нашия живот. Изправени сме пред предизвикателството да съживим начина по който живеем католическата си вяра, като не пренебрегваме служението на милосърдната любов, както и духовните и материалните нужди на бедните и нуждаещите се.

Конкретен проблем за всеки пастор в неговото служение е ситуацията на тези католици, които са обърнали гръб на живота на Църквата, посочва Бенедикт XVI в обръщението си по време на срещата и вечернята с Бразилските епископи от 11 май 2007. Изглежда ясно, че основната причина за този проблем е в липсата на евангелизация, която да е изцяло съсредоточена върху Христос и Неговата Църква. Обикновено кръстените са най-уязвими към агресивния прозелитизъм на различните секти - което е сериозен повод за притеснения- и не са в състояние да издържат на натиска на агностицизма, релативизма и секуларизацията. Тъй като остават недостатъчно евангелизирани, те лесно се влияят, защото вярата им е слаба, объркана, нестабилна и наивна, въпреки вродената им религиозност. В енцикликата Deus Caritas Est посочих, че "да бъдеш християнин не е резултат от етичен избор или възвишена идея, а на срещата с едно събитие, с Личност, която дава живот на нов хоризонт и решаваща посока". Ето защо съществува голяма нужда от истинска апостолска дейност в средата на стадото, което се състои от Католическата църква в Бразилия, и от насърчаване на всяко ниво методична евангелизация, насочена към личната и общностна вяра в Христос. Не бива да се пестят усилия в търсенето на онези католици, които са се отдалечили и на тези, които знаят малко или нищо за Исус Христос, чрез прилагане на пасторален план, който да ги приветства и да им помогне да осъзнаят, че Църквата е привилегировано място на среща с Бог, както и посредством продължителен процес на катехизиране. Какво е необходимо, с една дума, е мисия на евангелизацията, способна да впрегне всички жизнени сили, намиращи се в това огромно стадо. Моите мисли, подчертава почетният Папа, са насочени към свещениците, богопосветените мъже и жени и миряните, които работят всеотдайно, често изправени пред огромни трудности, за да разпространяват истината на Евангелието. Много от тях си сътрудничат или активно участват в сдружения, движения и други нови църковни реалности, които, в общение с пасторите и в хармония с епархийните насоки, привнасят своите духовни, възпитателни и мисионерски богатства в сърцето на Църквата, като ценен опит и модел на християнския живот.

В тази дейност на евангелизацията църковната общност трябва да бъде ясно открояваща се с пасторални инициативи, по-специално чрез изпращане на мисионери, миряни или богопосветени във всички части на градовете, да влязат в диалог с всички в дух на разбирателство, чувствителност и милосърдна любов. От друга страна, ако тези, които срещат, живеят в бедност, е необходимо да им помогнат, подобно на първите християнски общности, посредством солидарност и истинска обич. Бедните, живеещи в покрайнините на градовете или селата трябва да чувстват, че Църквата е близост до тях, грижеща се за най-належащите им нужди, защитавайки техните права и работейки заедно с тях за изграждането на общество, основано на справедливостта и мира.

Евангелието е насочено по специален начин към бедните, и епископите, по подобие на Добрия Пастир, трябва да бъдат особено загрижени да им предложат Божията утеха на вярата, без да се пренебрегва нуждата им от "материален хляб". Като подчертах в енцикликата Deus Caritas Est, посочва в заключение Светият Отец, "Църквата не може да пренебрегва служението на милосърдната любов по същия начин както не може да пренебрегва отслужването на тайнствата и на служението на Словото" (но. 22).
Бенедикт XVI, Обръщение по време на срещата и вечернята с Бразилските епископи, 11 май 200711 May 2007.

Предвод Бистра Пищийска