Папата: всеки християнин трябва да се запита как да отговори на Христовата любов

Папа Франциск отслужи тази сутрин литургия в базиликата Свети Петър пред олтара, където се съхранява гробът на блажения Йоан Павел ІІ. Присъстваха повече от стотина свещеници и верни. Папата коментира литургичните четива за деня: Посланието на Свети Павел до Римляните (Рим 8, 31-35), в което апостолът на езичниците говори за своята любов към Христос и Свети Лука, (Лк 13, 31-35), където Исус плаче за Ерусалим, който не разбра, че е обичан от него.

„Никой не може да ме отдалечи от любовта Христова”, цитира Папата думите на апостол Павел: „Господ бе променил живота му” и сега, „тази любов на Господа” е центърът на неговия живот, посочи Папа Франциск. „В преследванията, в болестите, в предателството” и всичко, което е преживял или би могло да се случи, не може да го отдалечи от любовта на Христос:

„Христовата любов е била център и ориентировъчната точка в неговия живот. Без да се живее и да се храни от тази любов, не можеш да бъдеш християнин… Християнинът чувства, че този живот е спасен от Христовата кръв. Това превръща любовта във връзката на любов”.

Освен това, „тъгата на Исус, когато гледа Ерусалим”, който не е разбрал неговата любов, която сравнява с тази на кокошката, която събира пилците си под своите криле:

„Не разбра нежността на Бог, чрез тази хубава картина, както казва Исус. Да не се разбере любовта на Бог: това е противно на това, което чувстваше Павел. Бог ме обича, Бог ни обича, това е едно абстрактно нещо, което не ми докосва сърцето и аз се нагаждам в живота както мога. Сърцето на Исус, страданието на любовта на Исус: една неприета любов, една неполучена любов”.

Папата призова да се замислим върху тези две картини: „тази на Павел, който остава верен чак до края на Христовата любов” и в тази любов, той който „се чувства слаб, който се чувства грешник”, „намира силата да върви напред, да понесе всичко”. А от друга страна стои Ерусалим, неверният народ, „който не приема любовта на Исус, или още по-зле, който живее тази любов наполовина: малко да, малко не, според собствените условия”:

„Гледайки верността на Павел и неверието на Ерусалим, като в центъра поставяме Исус, неговото сърце, което ни обича силно. Какво бихме могли да направим? Отговорът е: приличам повече на Павел или на Ерусалим? Моята любов към Бог е толкова силна, като тази на Павел или моето сърце е равнодушно като това на Ерусалим? Господ, чрез застъпничеството на блажения Йоан Павел ІІ, нека ни помогне да разберем този въпрос. Амин!”.

jp/ rv