Папата: християнската надежда преминава отвъд оптимизма

Надеждата не е оптимизъм, а “едно горещо очакване” към откровението на Божия Син. Това подчерта Папа Франциск по време на литургията, казана днес в религиозния дом Света Марта във Ватикана. Папата подчерта, че християните трябва да внимават за клерикализмите и удобните поведения, защото християнската надежда е динамична и дава живот.

Какво е надеждата за един християнин? Папа Франциск се позова на думите на Св.Павел в Първото послание до римляни (Рим 8,18-25), за да подчертае единственото измерение на християнската надежда. Не става въпрос за оптимизъм, а за „едно горещо очакване” за мисията на Божия Син. Сътворението, каза Светият Отец, е „подложено на греховността” и християнинът живее между надеждата и робството. ”Надеждата – каза Папата – не разочарова, тя е сигурна”. Но не е „лесно да бъде разбрана надеждата”. Понякога „мислим, че имащите надежда са оптимисти”. Но не е така:

„Надеждата не е оптимизъм, не е тази способност да се гледа на нещата с добри чувства и да се върви напред. Това е оптимизъм, не е надежда. Нито надеждата е едно положително отношение към нещата. Но това не е надеждата. Не е лесно да се разбере какво означава надеждата. Казва се, че тя е по-смирена от трите добродетели, защото се крие в живота. Вярата се вижда, чувства се, знае се какво е. Любовта се върши, знае се какво е. Но какво е надеждата? Какво е това поведение на надежда? За да се доближим малко, бихме могли да кажем, че надеждата е един риск, тя е добродетел, както казва Св.Павел, ‘на едно горещо очакване към откровението на Божия Син’. Тя не е илюзия”.

Да имаме надежда, допълни, е именно това: „да очакваме това откровение, тази радост, която изпълва нашата уста с усмивки”. Свети Павел, каза още Папата, иска да подчертае, че надеждата не е оптимизъм, „тя е повече от него”. Тя е „нещо различно””. Първите християни, отбеляза Папа Франциск, я „рисуваха като една котва: надеждата бе една котва, една котва закотвена на брега” за другия свят.А нашият живот е да вървим към тази котва:

„Къде сме закотвени ние, всеки от нас? Закотвени ли сме на брега на далечния океан или сме закотвени в една изкуствена лагуна, направена от нас, с нашите правила, нашето поведение, нашето разписание, нашите клерикализми, нашето църковно или нецърковно поведение? Още ли сме там? Всичко е удобно, всичко е сигурно? Това не е надеждата. Там, където е закотвено моето сърце, там в тази изкуствена лагуна, с това наистина неприемливо поведение…”

Свети Павел, каза още Папа Франциск, посочи и една друга икона на надеждата, тази на раждането. „Очакваме го – отбеляза – това е едно раждане. Надеждата е в тази динамичност”, „да даде живот”. Но, допълни, „първите плодове на Духа не се виждат”. Но аз знам, че „Духът работи”. Работи в нас „като едно малко синапово зърно, но вътре е пълно с живот, със сила, която върви напред”, докато стане дърво. Духът работи като квасът. Така, допълни, „работи Духът: не се вижда, но присъства. Това е една благодат, която трябва да искаме”:

„Едно нещо е да се живее с надежда, друго е, че в надеждата сме спасени, и още да живеем като добри християни, не повече. Да се живее в очакване на откровението или да се живее добре със заповедите, да бъдем закотвени на отвъдния бряг или пък паркирали в изкуствената лагуна. Мисля за Мария, една млада девойка, която когато разбра, че вече е майка се промени нейното поведение и отиде, помогна и изпя хвалебствения химн. Когато една жена е бременна, тя е жена, но никога не е (само) жена: тя е майка. Надеждата има нещо от това. Променя поведението ни: ние сме, но не сме ние; ние сме, търсейки там, закотвени там”.

Папата завърши проповедта обръщайки се към група мексикански свещеници, взели участие в Литургията по повод 25-годишнината от тяхното ръкоположение. Искайте от Дева Мария, Майка на надеждата, каза, вашите години „да се превърнат в години на надежда, да живеете като свещеници на надеждата”, „давайки надежда”.