Туризмът трябва да се превърне в мощна индустрия

България разполага с огромен природен потенциал, който все още не може да използва рационално. Това заяви зам.-министърът на икономиката и енергетиката Бранимир Ботев на панела „Образът на българския туризъм по света”. Според посочените от него данни, страната ни разполага с море с 209 плажа, планините ни имат пет високи и 146 върха с височина над 2000м., 36 ски курорта, 600 минерални водоизточника, както и 160 манастира. В интервю за Радио Ватикана министър Ботев обяснява своето виждане за развитието на туризма, включително и религиозния туризъм.

Министър Ботев, туризмът като национална кауза, доколко е възможно и какво е необходимо за реализацията на тази кауза?
Аз бих разширил вашите думи за туризмът като национална кауза и като послание. Защото България има много какво да каже чрез туризма, да представи своята уникална история, богатството на своята цивилизация, да представи своята природа, да представи своята култура. От друга страна, в модерния свят на бързо развиващи се икономики, на глобален пазар, не можем да не си даваме сметка, че всъщност туризмът е най-глобалната индустрия. И моето виждане е, че това трябва да бъде и философията на България да направи необходимото този приоритетен за нея отрасъл да се превърне в една мощна индустрия. Това предполага много неща, на първо място една ясна стратегия дългосрочна, поне до 2030 г., която да не бъде просто административен акт на отделно министерство, дори ако щете да не бъде решение на правителството, а да се превърне и в закон, да мине и като решение на Народното събрание. И когато това стане закон, то всяка една следваща администрация, всяко едно следващо правителство ще трябва да върви в очертаната вече и приета от всички посока и ще трябва да продължи този път, който бива очертан.

Европа живее в мултиетнически и мултирелигиозен контекст, но която все повече забравя своите християнски корени. В това отношение България може да предложи много със своите светци и култови места. Как виждате религиозния туризъм?
За мене Европа е християнският континент безусловно, но Европа предава християнските ценности, християнската култура и цивилизация на целия свят. В България има над 160 са манастира и действително ние има какво да покажем. Един от най-старите манастири в Европа е манастирът, основан от Свети Атанасий до Чирпан. Той е основан през четвърти век, по време на провеждането на Сардикийския събор. В тази връзка мисля, че някак си са се неглижирали, поне недостатъчно. Говори се за Сардикийския събор като за първия събор, на който по същество се отстоява правото на християнската вяра да бъде равноправна на съществуващите в Римската империя до този момент религии. И преди Миланския едикт има решение Сардикийския събор, които всъщност дават възможност на християнската вяра да бъде свободно изповядвана сред гражданите на римската империя. На второ място с помощта на други братски християнски църкви бяха определени светите места за поклонение в България. Това са пет, старопиялни, или патриаршески манастири, и манастирите концентрирани около София, известни като „мала” Света гора. Примерно слабо известен е фактът, че един от най-старите манастири около София е Германският манастир, Свети Иван Рилски. Той носи името на светеца не случайно, защото преди да се засели в Рила, около мястото, където сега е Рилският манастир, той е живял в полите на Лозен планина, мястото където сега е издигнат манастирът Свети Иван Рилски. Дори според многовековното поверие, светото аязмо, което извира в двора на манастира, всъщност е било открито от самия светец, по времето когато е бил преследван от византийски войници. Той просто е паднал, ударил си е коляното, не може дълго време да изпълзи от храсталака, прежуря, горещо е слънцето, той просто се моли на Господ да му даде глътка вода и от мястото, където той пада и се удря бликва извор, който и досега продължава да тече. Считан е за свят и много хора отиват да си наливат от там вода и считат, че помага за очите, за болки в главата, за лечение на болести на деца и на млади родилки.

Кога бихме могли да видим един каталог с православни български икони във Ватикана?
Това е сериозен въпрос. Мисля, че колегите от Министерството на културата много сериозно работят в това отношение. Не бих могъл да се ангажирам със срокове и с време, но България има какво да предложи в това отношение и трябва да го направим достояние не само на Ватикана, но на цяла християнска Европа.

Каква е ролята на медиите в популяризирането на богатствата на България?
Ролята е изключително голяма. Всъщност медиите не просто могат да показват тези богатства на България, но те могат да бъдат медиатор между интересуващите се, търсещите контакта с България, с българската култура, с българската цивилизация, с българската природа и това, което ние предлагаме като България. Нещо повече, медиите биха могли да ни подскажат този конкретен ракурс, онзи конкретен брандт, който би трябвало да бъде лансиран за конкретна страна, за конкретен регион, за хората от този регион. Ще посоча за пример защитника, духовния светец и покровител на Букурещ и на Румъния, е Свети Димитър Басарбовски. Той е роден, живял и починал в България. Скалният манастир, където той се е бил заселил е в непосредствена близост до Русе и ние бихме могли да го направим за място на поклоннически туризъм на всички румънци, които желаят да дойдат да се запознаят с това свято място, защото аз съм бил на неговия празник в Букурещ. Там имаше опашка от осемстотин хиляди души, които искаха да се докоснат до неговите мощи, които са пренесени в Букурещ 1774 г. по времето на турското робство. Има много подобни неща, които могат реално да се превърнат в поклоннически места в България и с помощта на медиите можем да започнем да ги откриваме и да ги правим достояние на тези, които действително желаят да ги посетят.

Д.Г.