Държавата трябва да създаде условия за приемственост в образователната система от детската градина до университета

След 1989 образованието не е било национален приоритет, независимо от цвета на правителствата, и поради липсата на стратегия то не може да се смята за национална кауза. Това заяви проф. Пламен Легкоступ, ректор на Великотърновскияуниверситет "Св.Св. Кирил и Методий", по време на панела за образованието като национална кауза. Пред микрофона на Радио Ватикана професор Легкоступ обясни своето виждане за образованието, включително обучението по религия:

Професор Лекгоступ, Вие казахте, че образованието не би могло да се смята за национална кауза. Бихте ли казали защо и какви са причините?
„Аз казах, че то трябва да се смята за национална кауза, че то трябва да бъде национален приоритет, само че не е. Не е по различни причини, всички правителства го обявяват за такъв, но това, което правят, се вижда, че образованието не е национален приоритет. Образованието не трябва да се разглежда само за себе си, а трябва да се разглежда в контекста на социума на всички други области на общественото познание. То е свързано с икономиката, със социологията, с демографията. Само по себе си образованието нищо не означава. Трябва държавата да се грижи да създаде такива условия, щото да има приемственост в образователната система от детската градина до университета. Трябва да създаде такива условия за бизнеса, че той да има представа защо да инвестира в образованието и да подготвя сам за себе си кадри. Има много неща, за които е по-лесно да се каже, че трябва да ги свържат училищата или университетите, но те не зависят само от нас. Трябва да има наистина разбиране в лицето на управляващите, които и да са те, по което и да е време, за да може наистина чрез образованието в България да се подготвят едни знаещи и мислещи, и можещи хора.

Вие казахте, че началното звено, от което трябва да се тръгне е началното образование. Кои са основните проблеми?
Има много добри традиции в България и в българското образование. Просто те не трябва да се отхвърлят с лека ръка, а да се абгрезват така да се каже, с новото, с иновациите, със съвременните технологии, за да може да върви напред. Един от основните проблеми е демотивацията на началния учител и неговия нисък социален статус, който го прави немотивиран, който не може да го направи в такава степен, в каквато е необходимо от приятел и съратник на учениците, В много степени и случаи учениците се противопоставят на сериозно на учителите, но това е проблем за целия свят. Мисля, че българското общество и воля, и разум, и сили, за да направи така, че нашите български деца да бъдат на едно добро европейско ниво на образованост и това ще стане. Трябва всички ние, които живеем в България според мен да обръщаме и голямо внимание на българите, които са извън границата, защото, те особено в тази ситуация на демографска криза в страната, са един сериозен потенциал, който може да подкрепи развитието на самата България.

Освен традицията, към която трябва да се обърне българското образование, може ли да се почерпи някакъв чужд опит и ако може да посочите някакъв пример?
Чуждият опит по принцип е нещо добро, но той не трябва да се прилага като чиста монета. Винаги трябва да се адаптира пред призмата на българските реалности, които са с балкански оттенък.

Много авторитетни гласове, включително и Папата, казват, че социално-икономическата глобална криза всъщност е резултат на духовната криза. Каква според вас е ролята на религията в училищата, особено в настоящия мултиетнически и мултирелигиозен контекст?
Благодаря за хубавия и точен въпрос. Според мен наистина глобалната криза се дължи преди всичко на кризата на духовните ценности. Обучението по религия би трябвало да присъства задължително във всички училища, но не да се учи вероучение примерно не православно, нито католическо, нито ислям. Светското училище трябва да даде възможност на учениците да се запознаят с добродетелите, не само християнски, а в добродетелите и на другите религии, за да видят че всъщност, че доброто е навсякъде и да могат те да познават своите съученици, приятели, хората, с които живеят по една или друга причина, които са от различни вероизповедания, от различни етнически общности. Т.е. това обучение, когато знаеш, че този срещу теб не ти е враг, а всъщност споделя определени хуманитарни човешки ценности, по друг начин ще го приемеш и това обучение ще способства за толерантността между хората и за любовта един към друг.

Според Вас, каква е ролята на медиите в тази национална кауза като образованието?
Както всички знаем, медиите са велика сила и на тях може много да се разчита. Ролята им е в няколко направления. На първо място да популяризират, да промотират определени идеи за реформиране, за подобряване качеството на обучение. Другата посока е на самите те да дадат възможност като платформа за изява на различно учебно съдържание, което е необходимо да достигне до реципиента. Медиите могат да направят много в тази посока.

Д.Г.