Възкресенците в България: гордост от миналото и с надежда към бъдещето

Научна конференция, посветена на 150 юбилей от дейността на отците Възкресенци в България, събра на 24 октомври в полското посолство в София изследователи и последователи на ордена, за да припомни големите заслуги на мисията за формирането на българската следосвобожденска интелигенция. Сред гостите бяха Апостолическият нунций в България, Арх Януш Болонек, Председателят на Епископскатаа конференция в България, Арх Христо Пройков, посланикът на Полша в България Лешек Хенцел. Кореспонденция на Десислава Танчева:

*********
Разнообразните аспекти от наследството на ордена на Възкресенците представиха проф. Илия Тодев, който приветства гостите и заяви желанието на учените за по-задълбочено изследване. Проф. Лила Гжелак акцентира върху славянският аспект в делото на братята, а проф. Светлозар Елдъров разгледа връзката им с българската уния:

"През юни 1863 година в Одрин се установява първият предстоятел на Възкресенската мисия, Игнатий Качановски. Той разбира духовното поприще като национална кауза, така мислят и действат неговите събратя. Тази национална страст на полските Въкресенци идеално пасва на националните въжделения на българите. Може би точно за това тяхната мисия дава щедри плодове, най-щедрият от които е българо-католическата гимназия в Одрин. Възкресенците поддържат там и духовна семинария за подготовка на униятски свещеници. Дейността на полските Възкресенци не се ограничава само до Одрин. В началото на 60-те години на XIX век, те вземат под свое попечителство униятската енория в Малко Търново, където има една католическа прогимназия и две начални училища за момчета и момичета".

За издателската дейност на ордена говори д-р Войчех Южвяк, но изненада за празника се оказа книгата на отец Купен Михайлов „Записки за мисията на Възкресенците в Малко Търново“, изключително красиво подготвена от издателство Зограф във Варна.

За юбилея в София пристигна и генералният настоятел на ордена в Италия Бернард Хила, който сподели пред Радио Ватикана радостта си от честването на мисията:
"Мисията на Възкресенците в България е започнала по молба на Папа Пий IX. Тук сме пристигнали, за да подкрепим тези, който са се присъединили към Католическата Църква – унятите и да развиваме сред тях пастирска и възпитателна дейност. Образователната мисия се разраства и обхваща не само католици, но всички които са се обръщали за образование към нашите институти. Някои от тях, като гимназията в Одрин, са изиграли голяма роля в изграждането на българската интелигенция. Днес имаме трима братя Възкресенци, които работят във Варна, Бургас и Малко Търново. Трудно е да се говори за такова възраждане и размах, каквито е имало преди, променила се е политическата ситуацията. Но това, на което можем да се учим от предишните поколения, е че това не е човешко дело, а дело е явно дело на Господа и Негова воля и че той може да направи така най-малкото зрънце да даде стократен плод".

Вълненията си от събитието си сподели и Архимандрит Роман Котевич:
"Чествахме 150 години от основаването на мисията на Възкресенците в България. Точно тази година отец Игнатий Кочановски започна своята дейност между българите в Одрин с прочутата гимназия. Святото, което остана от миналото е в Малко Търново, нещата които са били преди това в Одрин, иконата на Ченстоховската Богородица, която е покровителка на Християнското единство и е коронясана от папа Йоан Павел II през 2002. Не само католици, но и много православни идват да й се поклонят. Когато си мисля за миналото не губя надежда, понеже си спомням думите на българските Възкресенци , които са писали до нашата семинария в Краков: „Макар че е човешки изглежда безнадеждно, ние не губим надежда“. И те наистина никога не са загубили тази надежда".

Ето как вижда бъдещето на мисията на Възкресенците в България отец Яцек Войчик от енорията „Непорочно зачатие на Дева Мария“ във Варна:
"Струва ми се, че това което е важно за цялата Католическа църква е важно и за България и там вероятно ще търсим поле за нашата настояща дейност. Най-вече ще търсим в живота на хората връзката с Новата Евангелизация т.е, възраждането на християнския дух и ценности в съвременния свят. Да не забравяме, че някога мисията започна с един възрастен свещеник и един млад брат и когато папа Пий IX разбрал за това, попитал нашият основател: "вие какво очаквате да постигнете, като пращате един пенсионер и едно дете". А постигнатото е значително повече отколкото някой би могъл да си помисли. Така, че ние сме само инструмент в ръцете на Бога, докато Той движи нещата и се надяваме, че Той ще ни покаже местата, където да работим и начина, за това се молим".

Припомнянето на саможертвената мисия на полските Възкресенци в България, които са пристигнали тук в трудно време и са положили основите на духовният живот, но и са възродили образованието на български, когато България още не е била свободна, ни задължават повече да ценим вярата и жертвата на тези, които са помогнали за запазването й до днес.

За Радио Ватикана Десислава Танчева

(на снимката Одринските Възкресенци със своите възпитаници в Одрин, учебна година 1913-1914)