Ние вярваме, че Църквата е свята. Но има и такива, които казват: „Как така да е свята,
като има толкова много грешници в Църквата, а дори и свещениците не винаги се държи
добре”. Очевидно е, че светостта на Църквата не означава, че всички нейни членове
са безгрешни. Напротив, самият Исус казва: „Не съм дошъл да призова праведници, а
грешници към покаяние” (Мт 9, 13).
Църквата е свята на първо място, защото
нейната Глава, Исус Христос, е свята. След това, в Църквата има пълнота от средства
за спасение, т.е. средства за освещаването на човека. В Църквата имаме Светата Евхаристия
и другите тайнства. Също имаме Словото на Бога, т.е. Свещеното Писание.
В Църквата
има и светци и блажени. В тях Църквата признава - както четем в Катехизиса – „силата
на Духа на светостта [...] и поддържа надеждата на вярващите, изтъквайки канонизираните
като образци и застъпници”. Следва да се подчертае, че светостта на човека винаги
е божествен дар, който се състои в участието в светостта на Бога.
Катехизисът
казва, че докато Христос е непознаващ греха, Църквата е „свята и призвана да се пречиства,
като постоянства винаги в покаянието и обновлението” (вж. Катехизис, № 827). В този
ред на мисли някой отбелязва: „Благодарен съм на Господ, че в Църквата има грешници,
защото това означава, че има място в нея и за мен”.
Но има и още! Исус умря
и възкръсна за нас, така че човек да не остане грешник, но да бъде свят и непорочни
пред Христос с любов (вж. Еф. 1, 4). Последното призвание на човека е, в действителност,
да бъде свят, както Бог е свят (Мт 5, 48).
Църквата е свята от самото начало,
но „в нейните членове съвършената святост все още трябва да се придобива” (№ 825).
Надяваме се, че това пътуване на Църквата ще намери своето изпълнение в края на времето,
когато Бог ще бъде всичко във всички (вж. 1 Кор 15, 28).