Творецът и човекът

Защо Бог създаде човека? Катехизисът на Католическата Църква посвещава един обширен размисъл върху този основен въпрос в живота на вярата.

Изповядваме вярата в Бог Създателя. Първото изречение на Библията ни казва: „В началото Бог сътвори небето и земята” (Битие 1, 1). Това е отговор на основните въпроси: Откъде идваме? Откъде идва и къде отива всичко, което съществува? (Вж. Катехизис, № 282).

Катехизисът говори за създаването ех nihilo, т.е. от нищото (№ 296 и т.н.). Но се забелязва, че преди Сътворението освен Бог не съществува нищо и по този начин няма дори „нищо”. Нямаше нищо „извън”. Съществуваше само Бог, но не бе самотен, защото Бог е вечното общение на Отец, Син и Дух. Така че някои казват, че първият акт на Сътворението е да се направи място за не-Бог, т.е. за създанията. Бог се е оттеглил, за да направи път на света и човека. Фридрих Хьолдерлин изразява тази идея по свой начин: „Бог е създал човека, както морето създава сушата - отдръпвайки се.”

Трябва също така да се подчертае, че Сътворението не се е състояло в някой момент от времето. Бог съществува във вечността. А времето е създадено от Него, преди сътворението не е имало време, имаше Бога и вечността на Бога.

Формулировката „сътворение ех nihilo” означава, че творческият акт на Бога е свободен, без помощта на каквото и да било. Защо тогава Бог е създал света? Защо има нещо, а не нищо? Отговорът е един: Бог е Любов. И любовта иска да се даде без никакви интереси, безплатно. В Катехизиса четем: „Защото Бог няма друга причина за Сътворението, освен Неговата любов и доброта”.

Св. Бонавентура, цитиран в Катехизиса (№ 293), обяснява, че Бог е създал всички неща, за да покаже и сподели славата Си. Св. Ириней от Лион казва, че слава на Бога е живият човек. Следователно сме създадени за да бъдем Божията слава за цяла вечност. Каква перспектива!