Смъртта на Исус - жертва на любовта

Смъртта на Исус не е резултат на случайност, a е жертва на любовта. Това подчертава Катехизисът на Католическата Църква.

Ние, за съжаление, сме свикнали с думите на Символа на вярата: „Исус Христос е страдал при Понтийския Пилат, разпнат бил, умрял и бил погребан”. В същото време това твърдение е скандално. Защо Бог влиза в историята по този начин? Как става така, че всемогъщият Бог се разкрива в Разпнатия?

Катехизисът казва: „Насилствената смърт на Исус не е плод на случайно и нещастно стечение на обстоятелствата. Тя принадлежи към тайната на Божия замисъл” (Катехизис, № 599). Това означава, че главните действащи лица в събитията от Евангелието не са били само пасивни участници в божествения театър. Бог предвижда, но не премахва свободата на човека.

Бог предвиждаше, че въплътената му любов ще бъде отхвърлена с насилие. Но Той не напусна човешката история, но в кръста на Исус показа солидарността си с грешния човек. Бог ни обича, дори ако ние постъпваме като негови врагове. Катехизисът цитира думите на св. Павел: „Но Бог доказва любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас, още когато бяхме грешни” (Рим. 5, 8). Исус не слезе от кръста, за да накаже лошите, но се моли: „Отче! прости им, понеже не знаят, що правят” (Лк 23, 34). Това е любов „докрай” (Йн 13, 1). В Разпятието виждаме всемогъществото на Бога, но това е всемогъщество на любовта и милосърдието.

Смъртта на Христос - както ни напомня Катехизисът - това е жертва, която отново поставя човека в общение с Бога (вж. № 613). Но ние не трябва да мислим, че Синът се жертва, за да успокои гнева на Отца. Това е жертва за любовта. Бог е свят и като такъв не приема греха. За да спаси грешника, Исус взима греховете му и ги унищожава в себе си. И извършвайки това, той дава на човека прошката, помирението и възкресението за вечен живот.

Превод отец Йоан Хаджиев