Бог „ограничава” човека? Вярата в Него се основава на „сигурности”? На съмненията
на мнозина Катехизисът на Католическата Църква предлага на своите страници мотивирани
и просветяващи отговори.
Християнската вяра е свободният човешки отговор на
Бог, който се е разкрил в Исус. Такъв отговор обаче е невъзможен без благодат. Затова
катехизисът казва: „Вярата е дар Божи, свръхприродна добродетел, влята от Бога” (Катехизис,
№ 153). В същото време се подчертава, че благодатта не противоречи „нито на свободата,
нито на човешкия разум” (вж № 154).
Божията благодат не ни ограничава, всъщност
тя ни отваря на нови възможности. С други думи, живата връзка с Бога ни прави по-
човечни, по- свободни и по- отговорни. Така че, коя е окончателната причина да вярваме?
Ние приемаме истините на вярата, тъй като те ни изглеждат достоверни, добри и красиви.
Приемаме ги, понеже са ни били предадени от нашите родители или други хора, които
са важни за нас. В края на краищата все пак - както четем в Катехизиса – „ние вярваме
заради авторитета на Самия откриващ се Бог, който не може нито да се излъже, нито
да ни излъже” (№ 156).
Катехизисът ни казва после, че „вярата е сигурна, по-сигурна
от всяко друго човешко познание” (№ 157). Това изявление може да ни изненада. Не става
въпрос за математическа сигурност, подобна на тази, която казва, че две плюс две е
равно на четири. Сигурността на вярата е чисто екзистенциална и поради тази причина
върху нея можем да изградим нашия живот. Бог ме обича, Христос ще ме спаси във всяка
ситуация - това са истините на вярата.
Друга характеристика на вярата е усилието
да разбираме. Божията благодат отваря „очите на сърцето” (Еф. 1, 18) за едно по- дълбоко
разбиране на нещата, разкрити в Исус. Катехизисът цитира думите на Св. Августин: „Разбирай,
за да вярваш: вярвай, за да разбираш.” Нека приемем тези думи като покана за едно
по- задълбочено четене на Катехизиса.